Прокси за хидронефроза на бебето ми

[neafeya]

Енергийните меридиани, имам предвид. Вижте това :
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=494
Дона Идън и Енергийната медицина, тя най-лесно ги обяснява.

[laphroaig]

Много ми е вкиснато днес, ама много...постоянно ми се реве, и един яд, едно безсилие...ТЕС ам се докато се успокоя..след последния преглед установяват,че няма динамика по отношение на задръжката, седи си все толкова и ще стане вече една година така. Искат да ни видят през юни и ако все така не намалява, пак сцинтиграфия, тридневен престой в болница, абокати, вливане на изотопи....независимо че миналогодишната беше с перфектни резултати, сега се притеснява докторката, щом не намалява, да не би да уврежда...та иска да я види през юни, като и идеята е да махаме памперса и да се учи да се контролира...и сега един стрес, едно чудо, не мога да уловя момента винаги с гърнето, ама пък да не настоявам да не го стресирам детето, ама нормативи имам да покривам до юни...пффффф днес изтървах пишото няколко поредни пъти и си за скубах косата насаме и след малко тесане, взеха да ме осеняват разни идеи в това отношение...лекарката ме стресира...доверявам й се, обаче ме стресира ...аз все залагам на това детето да се учи и да прави нещата, когато то си ги почувства ...обаче аз й за храненето не й настоявах...щото виждам,че наддава иии си докарахме нисък хемоглобин

[laphroaig]

Много съм неуверена...почвам да ТЕСам

[ivangp]

В началото на твоята тема ти дадох няколко съвета и насоки за действие. Препрочети ги и кажи колко от тях изпълни.

[laphroaig]

Често си препрочитам темата, а и не само моята , други също, за да извличам идеи и от там...ти посъветва някого в друга такава, когато прави визуализации да е само на здрави органи , а не на процеса на оздравяване, за да не потвърждава че органа е болен, така правя и аз, визуализирам здрави бъбреци, но не мога да не се запитам...щом дкларацията започва с "въпреки че..проблемът..." Това не е ли отново вид потвърждение на състоянието? Чета книгата ти отново ииии все едно за първи път я чета...полезно беше да си припомня да не ТЕСам или лекувам разни остри състояния , а да си ги оставя да "минат" през мен..
На въпроса какво съм свършила до тук от съветите, които си ми дал...почти всичко, гушкаме се, кърмим се, спим задно, не се разделяме изобщо..максимума е било за час-два и никога като спи, когато се събудим, винаги съм до нея, непрестанно й казвам колко я обичам, колко съм щаслива,че аз съм й майка, колко е важна, че никога няма да я оставя, че винаги ще съм до нея когато има нужда...прокси за детето, визуализации на здрави бъбреци, весела и щаслива , смееща се,ТЕСам себе си, за стари и нови случки, обаче много ми е странно, следното- не изпитвам почти никакви отрицателни емоции към тях...трудно успявам да изровя някоя , към която да изпитам нещо негативно и то е жал, тъга най-много и нищо друго.Мислих си,че спомени от детсвтото ми за майка ми, как ме била, обиждала, злепоставяла, нооо не...не изпитвам негативи, напротив чувствам се висока, силна, благодарна към нея, иначе не бих била майката която съм сега...

[ivangp]

Чудесно. Но дори и леката тъга и жал трябва да се изчистят.
Пробвай и следното. Потопи се в чувство на любов, към детето си и си представи кактази любов лекува бъбреците й и всеки друг проблем, който то има. Представи си , че тази любов се прелива от теб в нея и ви изпълва и двете. Не че й я даваш, а просто че я споделяш с нея. Може и да помолиш висшия си Аз , Бог, Вселената, Исус или в каквато там висша сила вярваш, да ти помогне да излекуваш детето си. Потапяй се в това чувство на безгранична и безулсовна любов по 2-3 пъти на ден. И остваи нещата да се случват. не ги насилвай. Не изисквай резултати. Най-доброто ще се случи. То не винаги е това, което искаме, но винаги е това, от което имаме нужда.

[laphroaig]

Благодаря много за подкрепата и ценните съвети! Веднага започнах с идеята за спделената любов! Много ми хареса!
Тази вечер кучето на майка ми едва не умря, много беше тъжно, лекарите казват,че вече няма какво да се направи и е въпрос навреме..та получи гърч ли, знам ли и тя, майка ми взе да вика , да плаче..много кофти картинка...накрая се оправи, но колко още..не се знае. Майка ми споделила на сестра ми,че последните години септември месец са се критични...та аз си го мислих абсолютно същото...но явно и за други от семейството е така...дядо почина септември, дъщеря ми се роди и беше в неонатология, този септември едва не се разведох, кучето й тогава се разболя...и започнах да умувам в тази насока..септември....като дете мразех този период...така и не се научих да изпращам лятото...лятото свършва, става студени, почва училище...една буца на тъга ми беше заседнала вгърлото, така както й се почувствах и тази вечер..така се чувствам когато изпитвам силна тъга от загуба на близък ..сякаш седи и ме души и ни навътре, ни навън, мразех я тази есен и онова чувство на самота, изоставеност,(Иван беше казал,че според НГМ това се изразява като проблем с бъбреци) несподеленост, неразбраност. През последните години от как съм със съпруга си не са чак така непоносими есените, но пак по него време все сме имали разни трудности... Май намерих предизвикателство, което да чистя..

[laphroaig]

Най-доброто ще се случи. То не винаги е това, което искаме, но винаги е това, от което имаме нужда.

През последните 7-8 месеца не пиша, но пък правя прокси всяка вечер, понякога им през деня, напоследък даже ТЕСам върху дъщеря ми докато заспива или след като тъкмо е заспала , потупвам нейните точки...днес бяхме на преглед не само че не намалява задръжката ами според новата докторка се е увеличила много тъпо ми стана, нали уж до две годинки го надрастнат този проблем, махайте та махайте памперса да се учи да се контролира..ми махнахме го и пак нищо...правим ТЕС , ходим на боуен иииии...та, така...преди малко си викам що не се получава..що не й помага ТЕС...после се замислих над декларацията..." Два напълно здрави и функциониращи бъбреци" ами де факто те може и да са, може и да помага..обаче само сцинтиграфията, заветната им изотопна сцинтиграфия мо.же да покаже дали е така...иначе на ехото си виждат там задръжка, мерят, какво мерят...вижда се че е има нещо, т.т аз не прая декларация за това задръжката да изчезне, а да са здрави бъбреците въпреки, че я има в левия, дали да я променя или след изследването ,, да преценя тогава. Здрава е , рядко ..даже само веднъж е боледувала, развива се , расте...вътрешно съм спокойна, знам че всичко е наред, просто няма симптоми за обратното

[user]

Изтесах те ли всичко около раждането и раздялата ви с бебето? Извинявам се, че не съм чела цялата ви тема. Изчистихте ли емоциите си около здравословното състояние на детето ви? Щом правите прокси това е съществен момент.
Може да направите филм с най-лошия сценарий, според вас, и да го тесате.

[laphroaig]

Здравейте, да..относно случките около раждането, изтесани са, но въпреки това ще им направя по едно кръгче за всеки случай. Относно състоянието в настоящето, не съм...някак си не виждам смисъл...как ще се отърся от притеснение, тревога, страх, когато става дума за детето ми..вижда ми се нереално, невъзможно...ако ТЕСам само върху дъщеря ми , без да правя прокси , в този случай ще бъде ли по-ползотворно, имайки предвид,че не съм изчистила собствения си страх за нея?

[user]

http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?f=4&t=190

Относно състоянието в настоящето, не съм...някак си не виждам смисъл...как ще се отърся от притеснение, тревога, страх, когато става дума за детето ми..вижда ми се нереално, невъзможно..?

това е за тесане.

[laphroaig]

Тази вечер докато си сучим и се приспиваме, си представям как майчаната любов ми дава сила и енергия да лекувам и поставям ръка на леко разстояние от гръбчето и усещам една лека топлина като че я гали, докато заспива и започвам да си мисля върху думите на попа, който я кръсти, че тези трудности Бог не е изпратил за нея, тък като тв е млада душа и няма грехове, а е изпратил на нас, нейните родители, изпитание...после си мисля върху думите на Иван - " не винаги това което искаме, но това от което имаме нужда" ..Викам си я, малко да потесам и да разсъждавам в тази насока...дъщеря ми е здрав, няма никакви симптоми, не изпитва нищо от това за което я диагностицират...най-вероятно няма да помни многото прегледи, изследвания и т.н...аз обаче минавам през всичко това и се страхувам, и се ядосвам, и питам защо и докога и колко още..после, правейки си развносметка за живота си...всичко като че даром ми е дошло...ама всичко..за малкото неща са които съм положила усилия и труд и те така , някак си лесно се получаваха...или това изгради един мързел, едно чакане и изискване да се получат нещата така и така...обаче дойде родителството...и Бог ми е свидетел, след всички перипетиии и шок около раждането и след това, никога не съм пренебрегвала себе си, никога не съм поставяла някого на такова първо място..,че да се моля аз да поема всички трудности, болки, само не тя! И точно тук не мога да си позволя да се отдам на мързел или да се почувствам комфортно..да ми е лесно...в никакъв случай..сега го виждам по-ясно , изпитанието си е за мен! А на въпроса до кога...изникна един отговор - докато няма такава нужда ит теб и поеме пътя си сама....пак стана много дълго

[ivangp]

Много хубави прозрения! Браво! Продължавай в тази посока!

[laphroaig]

Понеже лекарката която следеше вече не можем да я намерим, отидохме в букурещ и се оказва, че е много зле положението. Много съм била чакала, още миналата година е трябвало да се оперира...почти не дават надежди да се корегира бъбрека, казаха ,че е много зле и почти е заминал паренхима, на второ мнение същото...положението не е добре, но не е трагично, защото десния бъбрек е здрав...и тоеа ли трябва да ме успокоява,ч е детето ми на две годинки да остане с един бъбрек ...и аз емоционално се скапвам , заради страха и неодверието и протакването и надеждата ,че ще се оправи без операция, а сега се оказва,ч е шансовете изобщо да се оправи и с операция са малки...просто имах нужда да споделя

[ivangp]

Разбирам те. Нормално е да се чувстваш така. НО това, че се чувстваш така с нищо не помага на бебето ти.
Ние никога не знаем кое е добро и кое зло. Кое е по-добро от друго и т.н. Правим каквото можем с информацията, която имаме и вярата, че сме направили най-доброто в момента е това, което ни крепи. Не можеш да върнеш времето назад. Каквото е станало станало. Гледай напред и мисли какво да правиш за напред така че ти и детето ти да се чувствате добре.

Само като контра пункт да ти споделя, че мой познат се оперира за болки в кръста и то в чужбина, умря в резултат на операцията, малко след като излезе от упойка.

Не знаеш от каво си се спасила като не си подложила детето си на операция досега. Мже да е било по-доброто, а може и да е било много по-лошото решение.

Каквото и да е било, не можеш да го върнеш или поправиш, но можеш да го влошиш, ако се концентрираш върху негативите и се самообвиняваш. Гледай напред с надежда и се концентрирай върху позитивите. Много хора живеят добре с един бъбрек.

ТЕСането може само да ти помогне да се почувстваш по-добре.