Проблеми с храносмилането

[I_am_beautiful]

Дълго време се лутах, тесах това онова, от време на време, спирах, пак почвах и накрая реших, че в тоя хаос трябва да има някакъв ред. Затова, като стимул, реших да отворя тема, в която да пиша. Драсках по тетрадки, а в тази, а в онази, зарязвах след време, мотаех се с други техники, всяко ново нещо го хващах и се надявах че то ще ми помогне. И то наистина помагаше, за две, три седмици, после всичко започваше отново.
Болки в стомаха, жестока констипация, отслабнах с десетина килограма, мускулите ми се стопиха, кожата стана като пергамент. Въпреки че пия много вода, устните ми са напукани и изпръхнали, все едно не съм пила вода от няколко дена. Пих какви ли не билки, какви ли не добавки, но все за кратко действаха. Гастрото ми изписва все по-силни ИПП, без които се чувствам съвсем зле.
Масажи на корема, дишане с корема, лимфомасажи, абе.... каквото там виждах, всичко се пробва. В един момент усетих, че се чувствам като в някакъв капан, от който не мога да изляза. Толкова бързам да се оправя и да оздравея, че нямам търпение и последователност. Затова ще пиша тук, дори никой да не ми отговаря, мисля че това е един ангажимент, който ще ме държи в час и ще ме кара да вървя напред с малки крачки, но редовно.
Седнах да си напиша чувствата, мислите и емоциите, но няма да ги пиша всички наведнъж.
Основните, които излязоха, са:
- Нищо няма да стане, и това няма да ми помогне.
- Обречена съм да умра млада като леля ми Мария. /леля ми е жената, която ме отгледа от четири годишна и мисля че съм наследила нейните неща/
- Няма смисъл, нищо не става, все същото е.
- Нищо лошо не ни подминава. /думите на майка ми/
Страховете са основно за здравословното ми състояние, но има и много други.
Днес ще тесам страха от рак, който ме хваща винаги, когато имам проблем с храносмилането.
Ще тесам и страха, че съм обречена като леля ми, защото като я видях за последно в болницата, устните й приличаха на моите в момента.
Започвам, а после ще пиша как е минало.

[I_am_beautiful]

От 7,8 емоцията в началото, на края на тесането беше 1, дори ми се стори че е 0, ама хайде, да не перфекционирам прекалено. Излязоха ми и други мисли, които ще трябва да се отупат, хрумна ми, че не бива да разочаровам леля, и страх, че ако не направя точен копи пейст на нейния живот, тя ще ми се разсърди и ще ме накаже. Е те това го тесах няколко пъти, чувството беше като топка в стомаха, която тежи, а после се промени на сковаване, все едно ребрата ми са в менгеме. И това го отупах от 8 до 1.
Знам че имам и случки за чистене, "извъртях" няколко преди време, но трябва още. Ама едно по едно и бавно, че като хукна и после вече нищо не ми се прави и се отказвам.
Днес съм благодарна на себе си, на Вселената, на ТЕС, на близките ми хора около мен.
И отивам да търся някакви медитации за прошка, че виждам че хич ме няма там. И да казвам, че прощавам, пак си знам че не е така и го казвам, само защото трябва.

[I_am_beautiful]

Имам да пиша една рецензия и съм се запънала като магаре на мост. Като стена някаква пред мен, не чувствам кой знае какво, да не кажа нищо, а не и не да го почна. Отлагам, мотая си се, превеждам, а рецензията си стои и чака. Всъщност така правя винаги, за работа, за изпити, все преди крайния срок и знам че трябва да се заема и с това, а и него го отлагам. Обаче днес си викам - ще го отупам това. Сядам да тесам, и понеже нищо не чувствах, просто си помислих за писането и започнах да потупвам, за да видя дали и къде и какво ще почувствам. Търсех страх, ама нищо такова не излезе, сигурно се е сврял някъде дълбоко. Обаче по едно време усетих че бузите ми горят и чувството беше срам. Разбрах, че се срамувам, защото като го напиша, ще се изложа, всички ще разберат, колко съм некадърна и как не се справям с работата и нищо не умея, и срам голям ще да преживея. И до рима го докарах даже. Определих интензитета като 9, и започнах. На петия, шестия кръг бузките ми си бяха с нормална температура и в главата ми се завъртяха мисли, кога добри, кога не толкова. Добрите бяха от сорта на това, че имам достатъчно материали, и не ми е нужно да плагиатствам, а просто мога да погледна опита на другите и да взема някаква идея от там. Че досега съм се справяла, така че може и този път да се справя. Другите мисли ми бяха, че това е прекалено много за мен, че къде съм тръгнала, другите го могат, ама аз не, те другите са по-добри. /по думите на мама, но животът ми показа, че мама не винаги е била права, та може и този път да не е/
Имам още много работа с това чувство за малоценност и разделението между мен и другите, между по-добрите и мен, дето за нищо не ставам, но сега отивам да пиша, поне да го почна, защото без първата крачка няма втора.

[I_am_beautiful]

То едно да беше.... така се омотах, че не знам накъде да вървя и откъде да го почвам. От тесане на болки, мислите че съм обречена и че ми е писано никога да не съм здрава, изведнъж ми излизат други неща, най-вече обида. Ами всъщност проблемите ми започнаха преди три, четири години, когато започнаха и проблеми със съседите. Държаха се некоректно, излъгаха ни, а когато ние не бяхме съгласни да правим това което те искат, започнаха да ни обиждат, да ни правят напук, едни такива заяжданици, които ме караха да се чувствам зле. Работих много над прошката, толкова пъти им прощавах, тесах, рисувах, писах. Ама цък. Връща се и като че ли никога няма да си отиде. Направо започнах да се замислям дали да не си търсим друга къща, защото тук не се живее вече. След време забелязах, че не само тези съседи, а по принцип вече не мога да понасям хората около мен, мислех постоянно за тях, колко са такива и онакива, а проблемите ми със храносмилането се задълбочаваха. Направо джунгла от емоции е там, мисля че ми трябва багер, за да ги изчистя, и че никога няма да успея да ги изчистя. Излязоха и още обиди към родители, приятели, абе задръстена съм от обиди. Струва ми се, че няма да мога да се справя с цялата тази помия, която съм напъхала в себе си, мислейки си, че след като съм права, имам право да изпитвам негативни чувства. Е, браво де. Значи имам право да изпитвам омраза, която ме разрушава, защото съм права? Предпочитам да не съм права, ама да го няма това нещо, не мога да се справя с него, толкова е силно и упорито.
Вече имам чувство, че само да ги чуя да кихнат и всичко в мен се свива и искам да изчезна, да ме няма, да не съм тук, а някъде другаде, където няма да има такива хора.

Е, намрънках се, отивам да тесам и да чистя случки.

[Alisa]

Браво, действай още и още! Ще станат нещата.

[I_am_beautiful]

Като че ли със чистенето на случки ми е по-лесно. След някое време идва отговор, прояснение, ново чувство на място на старото, дори да няма нищо общо със случката, която съм изчистила. Между другото, преди доста време се запознах с този метод или по-скоро подобен на него, от руския психолог Довлатов /царство му небесно/. Но там след три и половина оборота трябваше да се завъртя три и половина обратно, като си представям случката така, както аз бих искала. Е, въртях се насам и натам, но не ми даваше мира нечестността /по мое виждане/ в тази ситуация. Ми как така да си представям как е станало, като много добре знам как е станало. И това противоречие някак си ми слагаше спирачки при "крутилката". Тук, със душа от светлина, който лекува по някакъв си негов начин случката, нямам съпротиви и върви леко и приятно. Е, на моменти се чисти буквално на материално ниво, усетих такива силни позиви за повръщане веднъж, че едвам се спрях. Но след като нямам съпротиви, всичко което трябва да се случи, просто го приемам като част от пътя.
Та, само да споделя, че имам доста голям проблем с това, какво си мислят хората за мен и какво ще стане, ако ми се обидят, и започвам да въртя филми по Хичкок, по какъв точно начин ще ме наранят. Не помня вече коя случка чистих, и излязох на разходка с кучето. След нас тръгна едно улично, на което даваме храна, и аз усетих, че съседките ме гледат злобно и веднага се притесних, какво ще си помислят и дали няма да направят нещо на кучето ми или на уличните, които се мотаят там. Мислех си, че трябва да спра да ги храня, защото хората ще ми се разсърдят. От доста време се чувствах добре, но след тази случка усетих болки вдясно под ребрата, стягане на стомаха, горчив вкус в устата, като че ли всичко се върна с пълна сила от тази незабележима случка.
Изтесах го това, НП беше, че въпреки че хората ми се сърдят, че им преча, аз избирам да живея в безопасност, спокойствие и добро настроение. Не усетих кой знае какво и си продължих по задачките.
Привечер бях забравила за случката и за ТЕС и отнякъде ми дойде мисъл, че аз ще продължавам да храня бездомничетата, защото на мен това ми харесва. И изведнъж усетих как това какво си мислят хората, няма никакво значение, просто беше изчезнало някъде, нямаше го. По-важното беше това, което аз исках, а не това което си мисля, че хората искат. И правенето на това, което аз искам, чувството което изпитах беше толкова хубаво, че искам пак да го усетя!

Алиса, ще действам, мила. Благодаря ти!

[ivangp]

Добре дошла във форума!
Прекрасно е, че си започнала да пишеш и че продължаваш да го правиш.
Както вече, надявам се, си осъзнала, всичките здравословни проблеми, които си описала, са на емоционално ниво.
И с упорита, последователна и еждневна работа ще бъдат решени в рамките на 3 до 12 месеца.
Майката му е много ТЕС, всеки ден и работа със случки.
Продължавай да ТЕСаш и пишеш!

[I_am_beautiful]

Благодаря ти, Иван!

Чистя случки, като използвам метода с върха на пръста, ама колкото повече чистя, още толкова излизат. По едно време се уплаших, че няма да смогна да изчистя, че съм задръстена от случки и какво ще стане ако не смогна да ги изчистя всичките? Ами ако не се сетя за някоя? Абе, съмнения колкото искаш, но няма да се отказвам. Като резюме мога да кажа, че най-вече ми излизат случки, свързани с някакво предателство, дали истинско, дали въображаемо, няма значение, просто чистя. Другите, които се показват, са свързани със срам или изоставяне, което си е пак вид предателство. Засега са малко случките, свързани с вина, но ще видя по-натам какво ще излезе.
Другото което открих е, че лесно се отчайвам. Миналата неделя веднага след събуждане усетих горчив вкус в устата си и веднага си помислих:
- Ето, пак се върна, никога няма да се оправя, никога!
Ох, станах, пих кафе, разсъних се и почнах да тесам. Минах няколко кръга, оказа се, че аз не приемам това, че може да съм болна. Аз не мога да го приема, трябва да съм перфектна, иначе нищо не струвам.
Докато тесах, така се случи, че се разревах и ревах с глас, такова нещо не ми се беше случвало от години. Казах си, че дори никога да не оздравея напълно и да трябва да пия лекарства до края на живота си, аз пак ще се обичам и приемам. Че избирам да живея в спокойствие, мир, радост, без значение какво чувства тялото ми.
Не знам как да се справя с това, толкова неща правих и нито едно не помогна, но дори и това да не помогне, аз пак ще се приемам и ще приема тялото си такова, каквото е. Защото заслужавам да живея в спокойствие, мир, хармония със себе си.
Продължавам.
И пожелавам Светли Празници на всички!

[I_am_beautiful]

Оказа се, че наистина случките за чистене са много, но една по една ги завъртам на пръста си и да се махат.
Това, което открих от последното ми писане са две неща, набързо ще ги напиша тук, за да не ги забравя, и ще работя с тях, защото ми се струва, че там няколко кучета са заровени и то от различни породи.
Първото което ми хрумна е, че аз не приемам себе си. Не приемам себе си, промените в тялото си, защото остарявам и рефлуксът или каквото и да е онова там, ми свали десетина килограма и изглеждам...ами не много добре.
Дилемата е как да приема, че не се приемам, но вярвам, че ще намеря как да формулирам основната фраза или не помня как се казваше точно изречението на карате точката, с която се започва, защото не ми звучи добре:
- Въпреки че не се приемам такава каквато съм, аз се приемам и обичам безусловно.
Пфаф, подсъзнанието ми ще разбере че го лъготя, защото има противоречие. Обаче ще продължавам и ще видя докъде ще се отиде.
Второто нещо, което ми изскочи като случка, която ще завъртя, знаех че е станала, но не й отделих внимание. Може би е свързана с това, че леля ми беше болнава и не знам дали беше починала вече, но се видях как казвам на една приятелка, че съм съгласна да съм много болна, да се влача ако трябва, но да съм жива. Направо настръхнах като си го припомних, защото осъзнах, че ако чуя едно дете да говори така, аз просто ще знам, че то има ама голям проблем. Та сега моето Вътрешно Дете има проблем, и трябва да го разрешим двете. Страхът от смъртта ме преследваше през целия ми живот, много често получавах ПА, само като си помислих, че умирам, а всъщност при ПА това е първата мисъл, която идва, ама кой да знае. Тичах посред нощ до спешното, блъскаха ми инжекции с диазепам и аз се прибирах като парцал вкъщи, само за да се повтори същата случка след известно време. И цял живот съм се пазила да не умра, толкова силно, че забравях да живея. И когато ми се искаше да живея, имах бетонна стена пред себе си и не знаех как да я прескоча, затова отново се свивах в себе си, свивах си пространството и се движех в пространство на (така мислех тогава) абсолютна безопасност, а всъщност затвор. И когато излизах от този затвор, бях опасана с броеници, муски, светена вода, диазепам, ривотрил, обещания от приятели, че ще се молят за мен и ще ми стискат палци. А отивах само до магазина отсреща понякога.
Жал ми е за изгубеното в затвора време, няма как да го върна.
Това е към днешна дата, отивам да работя, ще пиша пак при резултати.

[ivangp]

Имаш много хубави осъзнавания. Колкото повече ТЕСаш, толкова по-добре ще опознаваш себе си.
Колкото по-добре се опознаваш, толкова по-лесно ще ти става да се приемемеш.
Колкото повече се приемаш толкова по-лесно ще приемаш другите и света около себе си.
Продължавай да чистиш негативвни емоции и да пишеш!
Добре е да ТЕСаш и всяко изречение написано от теб.

[I_am_beautiful]

Да напиша какви ги натворих дотук.
Първо, спрях да тесам, а се съсредоточих само върху чистене на случки. ТЕС остана някъде назад, тесах само симптоми, опитвах да ги свържа с емоции, но не винаги ми се получаваше.
Преди месец започнах една програма за прочистване от различни гадини и си мислех, че всичко вече е наред. Но когато симптомите се върнаха, въпреки диетата и препоръките, изпаднах в депресия. След като излязох от дупката, започнах да чета тук и някак си ми се проясни погледът и видях че не само съм спряла да тесам.
- Тесах хаотично
- Отлагах тес, за да не объркам нещо
- Съмнявах се, че ще успея
- Упреквах се за това, как изглеждам, че отново смъквам килограми
- Упреквах се, че ме боли стомах и пак имам горчив вкус
- Упреквах се, че не напредвам достатъчно бързо
- Не вярвах, че мога да се излекувам
- Бях сигурна, че ще пия ипп до края на живота си
- На моменти не ми се живееше
- Струваше ми се, че проблемите ми са толкова много, че никога няма да успея да ги изчистя

Вчера отупах първо отлагането, пак някак си така колебливо, и го направих само в една сесия, не съм повтаряла. Днес не съм тесала още, но ще пиша какво изтесах и какво и дали излиза от там.

Бях решила да направя Предизвикателството за поднорменото си тегло, защото това като че ли че безпокои най-много и всъщност събира в себе си всичко, което се случва. И болките в стомаха и къркоренето в корема и гърлото и недоверието в себе си и силите, които имам на разположение. Но мисля че първо трябва да разчистя упреците, гнева към себе си, срама от това, че изглеждам като манекен на Аушвиц, и какво ли си мислят хората за мен, някои може и да се радват като ме виждат такава, това ми хрумва сега. И непременно да не забравя да тесам това, че не си довършвам нещата.

Та да почвам пак за пореден път, пожелавам си постоянство и любов към мен.

[I_am_beautiful]

След откритието, че действам хаотично, не си довършвам нещата, отказвам се, тоест - саботирам се, намерих един доста добър клип за Тес, за отлагането. След две повторения направо ми дойде желание за още, затова след час, два, започнах да тесам моите чувства към съседите, с които имах проблеми преди четири, пет години. Тук някъде имаше тема, в която ставаше въпрос за поднормено тегло, и се сетих какво чувствах, когато минавах покрай хора, които не ми говореха. Исках да съм невидима, свиваше ми се стомахът, а от там и цялото ми същество, чувствах се притисната и исках да изчезна.
Работих с две декларации, първата беше, че
Въпреки че всеки път, когато минавах покрай съседите, които ме гледаха злобно и не ми говореха, ми се свиваше стомахът и исках да съм невидима, аз се обичам и приемам такава, каквато съм.
На третия кръг смених, че избирам да съм видима и да заемам толкова широко място, колкото му трябва на моето тяло да се чувства комфортно и удобно.

Не почувствах нищо, но ми хрумна, че мога да го изчистя и като случка, въпреки че вече съм го правила, явно не е повлияло на "смаляването ми"
Но тази сутрин се събудих с болки в лявото ухо, не знам дали е свързано.

[I_am_beautiful]

Болката в ухото си замина след една по-дълга разходка, доста уморителна, но си струваше.
Тесах това, че не приемам промените в тялото си, които идват с времето.
Тесах и това, че съм се упреквала за тези промени, за непрекъснатите, дори неосъзнавани критики, които имах към себе си. Разбрах, че всеки поглед в огледалото е бил критичен, а усмивката и "Обичам те, изглеждаш прекрасно", са били просто една лъжа и опит да се замаже истината.
Избрах да не се упреквам за външния си вид, да не се упреквам, че не правя нещата перфектно, избрах да си позволявам да правя грешки и че никой няма да ми се кара, когато греша, най-малкото аз. Ще видя какъв ще бъде резултатът. Засега вътрешният критик не си отваря устата, но знам че мисли как да ме конфорнтира. Омръзна ми тоя приятел, никога не е доволен от нищо. На кого ли прилича?

От снощи имам киселини, и малко ме депресира това, защото си мисля, че нищо не може да ми помогне, а ще трябва да пия ИПП до края на живота си, защото само от медикаментите ми минава. А го пия все по-често, ето че опитах да го пия през ден, но не ми се получи, тази сутрин изпих на гладно един Омепразид, та се поуспокоиха нещата.
Докато четях из форума, някъде ми попадна Декларация, че "се отказвам от това нещо сега". Отивам да я търся, също така отивам да ровя за снимки на здрава храносмилателна система.
Една визуализация няма да навреди, нали?

[I_am_beautiful]

Тази сутрин се събудих с някакво притеснение, познато ми е, докато работех в корпоративна среда и се събуждах със свит стомах да не закъснея за работа, да е всичко наред, такива ми ти някакви неща. Стомахът ми беше на камък и едвам си поемах въздух. Направих няколко дълбоки вдишвания и изведнъж ми се прииска да го изтесам това нещо.
Потупах малко, за да разбера чувството, което ме свива така, и го определих като страх. Страх от това, че няма да се справя. Страх от живота. Страх, който свива стомаха ми и цялото ми същество иска да се свие като охлюв.
Декларацията беше че Въпреки че стомахът ми е свит от страх и искам да се свия като охлюв в черупката, аз се обичам и приемам такава, каквато съм.
Втори кръг по точките - Все още изпитвам този страх, който ми втвърдява стомаха и ме кара да се свивам, и НП фраза беше този свит стомах, твърд като черупка, искам да се свия, да не се виждам, няма да се справя с живота днес, по едно време ми стана смешно, защото казах - ми то охлювите не си излизат от черупките, та аз ли да излизам, разсмях се и трети кръг вече беше - Впч имам някакъв остатък от страх и свиване в стомаха, избирам да изляза и да се чувствам в безопасност и защитена.
Стомахът омекна, настроението се вдигна, кучето ме изнуди за втора разходка и аз се уплаших, защото не знаех каква е ситуацията навън, има много кучета и аз се притеснявам да не се сбият и усетих как стомахът пак се свива. Обаче си казах, че въпреки страха, аз мога да си прекарам добре, излязохме, прекарахме си чудесно и не срещнахме нито едно куче, с което той да иска да си направи един рунд.

Това свиване в себе си, мисля че ще имам още работа, и проблемите със съседите са само върхът на айсберга, защото забелязвам, че и когато проблемите вече ги няма, аз пак се чувствам така.

[I_am_beautiful]

Последните два дена ми се наложи да тесам симптоми. Както писах, предприех едно прочистване от гадини, което явно не ми се отрази добре. Започнаха пак киселините, горчивият вкус, болки и тежест в стомаха и къркоренето в гърлото. И вече нямаше ден, в който да не ми се налага да пия ИПП. А точно това искам да се махне, не искам да живея с тая противна химия, която дава толкова странични ефекти.
Първият тес ми беше за горчивия вкус в устата, и той изчезна още на първото потупване, направих си три, плюс 9г, нямаше го, но след като си легнах, пак се появи за малко.
Обаче съм забелязала, че при мен резултатите идват след няколко часа, понякога на другия ден, та реших да си дам време.
Второто тесане ми беше за тежестта след хранене, направих три серии, с ВПЧ имам тази тежест в стомаха, аз се обичам и приемам такава, каквато съм. На третата серия смених, че избирам да ми е леко. Не знам дали от това, но ми се наля някакъв здрав разум и писах на човека, с когото правя терапия за прочистване от паразити. Той ми писа да спра всичко. Е, аз подозирах че семената не ми действат добре, защото когато си пиех картофите, всичко си беше наред и пих омепразид три път за три седмици. Включих семената сутрин и две седмици вече го пия всеки ден. Обаче малко ме уплаши това, че просто каза да спра всичко и не предложи нищо друго, което ме наведе пак на мисълта, че сигурно съм болна от нещо нелечимо, айде да не му споменавам името и човекът просто не иска да ми каже. После реших, че няма да го мисля, аз не знам какво се случва в тялото ми, то лекарите не знаят, та аз ли да си правя интерпретации през очите на страха. Аре стига.
Третото тесане беше за болката горе високо в стомаха, но не бих казала че имаше някакъв ефект. Не мога да определя нито какъв цвят е, нито на какво прилича. Но няма да се отказвам, може да излезе по-късно.
И не на последно място, усетих, че трябва да тесам и това, че не съм редовна и последователна и не си довършвам нещата. Това ми е задачката за днес, после ще пиша.