Здравейте, искам да се консултирам дали правя правилната декларация за случка която евентуално е отключила заекването ми. Декларацията включва случка защото г-н Петърнишки така ме посъветва да започна с чистене на случки. С именно, в 1ви клас когато спира тока в апартамента в Бургас което предизвиква в мен истински страх и аз се блъзкам и чупя част от стъклената врата в хола. Всичко това е описано в декларацията ми но и споменавам че този спомен не предизвиква в мен чак такава негативна емоция, а само спомен от къде сигурно е почнало всичко. След това дълги години аз развивам страх от тъмното и да оставям сама в къщи вечерно време, но за моя радост този проблем вече не съществува. Все още заеквам, но доста по-малко от преди.
Декларацията ми е подробна както се описва в книгата за по-добър ефект. Така да правя до изчистване на случката след което да включва нова декларация с проблема със заекването. "Въпреки че от малка заеквам и усешам гокямо притеснение, и напрежение когато изпитам затруднение при дадена дума и чувствам срам когато ме гледат странно, аз напълно и безрезервно приемам себе си!"
Тес и заекване.
-
EveDara@#+44
- Участник
- Мнения: 1
- Регистриран на: 20 Дек 2022 13:23
Re: Тес и заекване.
Аз лично не разбрах каква ти е декларацията.
Коя е случката?
Защо реши, че от нея започва проблема?
Прочете ли Процедурата "В Мир Със Себе Си" в книгата ми за ТЕС?
Прочете ли как се работи със случки?
Какво разбра от това, което прочете, за работата със случки?
(Намек: При работа със лсучки не се работи с една декларация!!!)
Колкото си по-подробна в отговорите си, толкова по-лесно ще ми е да те разбера и да ти помогна.
Коя е случката?
Защо реши, че от нея започва проблема?
Прочете ли Процедурата "В Мир Със Себе Си" в книгата ми за ТЕС?
Прочете ли как се работи със случки?
Какво разбра от това, което прочете, за работата със случки?
(Намек: При работа със лсучки не се работи с една декларация!!!)
Колкото си по-подробна в отговорите си, толкова по-лесно ще ми е да те разбера и да ти помогна.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Re: Тес и заекване.
Здравейте,
Детето ми е на 3,10 г. и заеква.
Когато беше на около 1,7 години, едно черно куче излая срещу него, той се уплаши /мисля, че изпищя/, и до вечерта детето заекваше. Тогава говореше много малко, но дори и малкото думи който казваше се усещаше заекването. На сутринта детето си беше добре, нямаше и следа от заекване.
Преди около 5 месеца, отново почна да заеква. Изразява се в ма-ма-ма-ма- мамо, или да-да-да-да-дай ми. Започна от нищото, поне не забелязах някаква промяна или уплаха. Както започна да заеква така и отново спря.
Август месец ходихме на море. Последния ден останах в стаята за да оправя багажа. Детето и баща му излязоха да карат баланс колело, за да не ми пречат. По едно време чувам малкия, че реве и вика мама, мама. Влиза в стаята и реве, питам го защо ревеш. Казва ми защото тати го няма. Как така го няма баща ти, ти как се прибра, и той ми отговаря сам. А разстоянието от там където са били до стаята е около 300 м., и то не е права отсечка, има нагоре после надясно, след това се е качил носейки балансовото колело до втория етаж, сам. Звъннах на баща му за да му кажа че детето е при мен, той съответно вече беше почнал да го търси. Та какво се е случило тогава, детето казва тати го нямаше, аз исках мама. Баща му казва как ме е нямало нали седнах на пейката и ти казах да покараш малко и после ще отидем при мама. Според мен, детето просто си е решило, че иска мама и е тръгнало само. Около 2-3 часа след тази случка, детето отново почна да заеква. На другия ден положението беше много зле, нищо не можеше да каже, в едно изречение заекваше на всяка първа буква, на всяка, нищо не се разбираше. Накрая спираше да се мъчи и без да заеква казваше мамо, изгубил съм си гласа.
А мене направо не ме свърташе, откачах, не можеш да го слушам как се мъчи и как заеква, исках да млъкне, да не говори. И точно това започнах да Тесам. Тесах себе си, моето отношение към заекването. Тесах как искам да млъкне, че съм лоша майка и не искам детето ми да говори защото заеква. Плаках докато се тесах, и на другия ден заекването беше значително намаляло. Пак заекваше, но може да говори и му се разбира. Продължих да тесам, не тесам всеки ден, но детето продължава да заеква /не е много, понякога е повечко, но не е както беше/. Опитвам се да го тесам и него, но не ми се получава добре, много мърда, бута ми ръката че му преча.
Как да истесам тази случка с пребирането сам. Може би с прокси. Какво друго да тесам.
Как да изчистя първата случка с уплахата от черното куче. Аз нямам емоции и чувства към нея /нали първо трябва да изчистя себе си към дадена случка, за да направя прокси/.
Детето ми е на 3,10 г. и заеква.
Когато беше на около 1,7 години, едно черно куче излая срещу него, той се уплаши /мисля, че изпищя/, и до вечерта детето заекваше. Тогава говореше много малко, но дори и малкото думи който казваше се усещаше заекването. На сутринта детето си беше добре, нямаше и следа от заекване.
Преди около 5 месеца, отново почна да заеква. Изразява се в ма-ма-ма-ма- мамо, или да-да-да-да-дай ми. Започна от нищото, поне не забелязах някаква промяна или уплаха. Както започна да заеква така и отново спря.
Август месец ходихме на море. Последния ден останах в стаята за да оправя багажа. Детето и баща му излязоха да карат баланс колело, за да не ми пречат. По едно време чувам малкия, че реве и вика мама, мама. Влиза в стаята и реве, питам го защо ревеш. Казва ми защото тати го няма. Как така го няма баща ти, ти как се прибра, и той ми отговаря сам. А разстоянието от там където са били до стаята е около 300 м., и то не е права отсечка, има нагоре после надясно, след това се е качил носейки балансовото колело до втория етаж, сам. Звъннах на баща му за да му кажа че детето е при мен, той съответно вече беше почнал да го търси. Та какво се е случило тогава, детето казва тати го нямаше, аз исках мама. Баща му казва как ме е нямало нали седнах на пейката и ти казах да покараш малко и после ще отидем при мама. Според мен, детето просто си е решило, че иска мама и е тръгнало само. Около 2-3 часа след тази случка, детето отново почна да заеква. На другия ден положението беше много зле, нищо не можеше да каже, в едно изречение заекваше на всяка първа буква, на всяка, нищо не се разбираше. Накрая спираше да се мъчи и без да заеква казваше мамо, изгубил съм си гласа.
А мене направо не ме свърташе, откачах, не можеш да го слушам как се мъчи и как заеква, исках да млъкне, да не говори. И точно това започнах да Тесам. Тесах себе си, моето отношение към заекването. Тесах как искам да млъкне, че съм лоша майка и не искам детето ми да говори защото заеква. Плаках докато се тесах, и на другия ден заекването беше значително намаляло. Пак заекваше, но може да говори и му се разбира. Продължих да тесам, не тесам всеки ден, но детето продължава да заеква /не е много, понякога е повечко, но не е както беше/. Опитвам се да го тесам и него, но не ми се получава добре, много мърда, бута ми ръката че му преча.
Как да истесам тази случка с пребирането сам. Може би с прокси. Какво друго да тесам.
Как да изчистя първата случка с уплахата от черното куче. Аз нямам емоции и чувства към нея /нали първо трябва да изчистя себе си към дадена случка, за да направя прокси/.