Дъщеря ми Елена се роди на 4 януари, което ми позволи да направя 33 дена предизвикателството. Сама проплака, като не се наложи намеса на докторите. Веднага я взеха за да я изследват и 3 часа по-късно тя бе транспортирана до детската болница, а аз се преместих там на следващия ден.
За съжаление диагнозата й е същата: тетралогия на Фало с липса на белодробна клапа, но тя е във възможно най-доброто състояние. Храни се сама, диша нормално и без апаратура, всичките и органи действат добре. Наддава на тегло и това бе причината да ни освободят от болницата.
Докторите и сестрите бяха във възторг от нея и как се справя, а аз продължих да си тесам и в болницата.
Сега сме си в къщи, но всяка седмица трябва да я водя на преглед за да се проверява освояемостта на кислорода, сърцето и теглото. Според прогнозата, ако тя продължи да се развива толкова добре, ще й се наложи само една операция, когато е на около 9 месеца. Което е истинско чудо.
Още не мога да повярвам че нещата се развиха толкова добре и ме е страх да го приема защото винаги има едно защото. След 4та седмица налягането в дробовете й ще се понижи и тогава съществува риск, че сърцето ще консумира цялата й енергия за да работи добре и тя ще спре да наддава. За това сега започнах да работя върху двата най-големи проблема: дупката между камерите и липсата на клапа. Правя прокси „Въпреки че...аз съм прекрасно и обичано момиченце и сега дупката между двете ми камери се запълва и белодробната ми клапа започна да се изгражда здраво и хармонично.”
Мога ли да работя за двете неща едновременно в една декларация въпреки че е много дълго? Или е по добре да направя две отделни декларации за клапата и за дупката?
Трябва ли някъде да я почуквам? Направих го няколко пъти по главичката й и по тялото й, но с пръстите определено имам проблем.
Между другото тя е прекрасна, много е жива, пули се, мляска, върти очички и знае как да привлече вниманието, когато е гладна. Кърмя е и вече свикнахме една с друга
Благодаря на всички ви!