Аууу доста дълго стана:)Поне се представих:)Отивам да разходя внучката си до брега на морето и после ще продължа
МОЯТА ПРОМЯНА(стави,щит.жлеза,бъбреци,жлъчка,аритмия)
МОЯТА ПРОМЯНА(стави,щит.жлеза,бъбреци,жлъчка,аритмия)
Здравейте!Аз се казвам Полина.На 46 год.съм.През годините се сдобих с болести разни една по една.Първо бяха аритмията,хашимото и възли на щит.жлеза.Покрай тях и 30кг наднормено тегло.После започнаха проблемите с пясък в бъбреците,камъче в жлъчката.За капак на всичко и коксартрозата,а да не забравя и ошипяването на врата.Приемах нещата едно по едно.Ходех си по доктори,пиех си чинно лекарствата и понеже всичко беше овладяно на цената на шепа хапчета сутрин и шепа вечер ми беше добре.В този период градях кариера,работех многоого до късно и изобщо не съм се и замисляла за причините за всичко това.Всичко си имах-дом,кола,пари,мъж,деца,че и внучка:)Просто пиеш хапче-не чувстваш дискомфорт-значи си ок.Обаче все по-често си задавах разни въпроси от типа на това-това ли исках всъщност?,ама наистина ли се чувствам щастлива,въпреки поста си и заплатата?Ми не бях щастлива...не исках и точно такава кариера,въпреки всичко материално което тя ми осигуряваше.Исках да си гледам внучката,да имам време за себе си и близките си..исках други неща..Тогава се оформи и идеята да заминем да живеем в чужбина.Приключих с кариерата,гледах си внучката и бях щастлива.Тогава си казах-до тук добре,но искам да замина здрава.Имах впредвид никъде да не ме боли?!Болеше ме само тазобедрената става.Значи - доктор.Снимка-диагноза и лекарска грешка.Симтомите на всичките ми болежки ми се изсипаха на главата заедно, с пълна сила.Сърцето ми прескачаше като обезумяло,виеше ми се свят,причерняваше ми,бъбреците ме боляха,жлъчката също се обади и направо полудях..Черешката на тортата беше хипоглекимия с опасност да се развие диабет 2.Не можех да повярвам,че всичко може да започне отначало,а и заедно на всичко отгоре.Тогава,през една безкрайно дълга нощ разбрах какво си бях поръчала всъщност.Аз казах,че искам да замина здрава.И всичко това дойде,за да ми каже с какво трябва да се справя.Тръпки ме побиха като го проумях.Знаех за закона на привличането,но никога не се бях замисляла особено.Е-поръчката ми беше изпълнена-искаш здраве-заслужи си го.Замислих се и за това как се лекувах до този момент.За да се появят всички болести отново,значи те все още са си в мен,с лекарствата те просто спят.Вече нямах и вяра в лекарите.И тогава реших,че този път ще се справя сама.Представа си нямах как,но знаех,че ще се справя.Така открих ТЕС!Първо го пробвах за главоболие и паднах от смях,като ми мина веднага.Не можех да повярвам,че работи нещо толкова простичко?!Бях във възхита!Още същият ден си купих книгата на Иван и още една на Хелена Фоун.И се започна...Не знам защо се захванах първо с "В мир със себе си",беше инстинктивно.Дълъг списък се получи..доста дълъг.Много рев беше,много незарастнали рани се отвориха.Но-не помня кого цитирам-когато вървиш през ада,просто не спирай да вървиш.Имаше и една песен на Слави-и аз вървях и пак вървях....Ревях си и вървях и някъде по пътя видях слънцето!Усещах,че успявам,получаваше се,бях толкова благодарна!!!!
Аууу доста дълго стана:)Поне се представих:)Отивам да разходя внучката си до брега на морето и после ще продължа
Аууу доста дълго стана:)Поне се представих:)Отивам да разходя внучката си до брега на морето и после ще продължа
В списъкът ми от "В мир със себе си" имаше случки от детството и юношеството ми определено свързани с теглото и външният ми вид.Например като дете чух възрастните да казват,че ям много.Точно така формулирах и декларацията.Имаше и други моменти ,в които съм приемала коментари за ръста си като подигравка.На всяка една случка направих ТЕС.Някои от тях трябваше да повтарям доста,за да се изчисти негативното чуство,защото го чувствах като критика и подигравка.Намерих и такива,в които аз съм се обвинявала,че съм преяла или пък един път когато изядох цял шоколад тайно от децата си.ТЕСах всичко до ниво нула.Докато кажа искренно,че се приемам и обичам доста време мина.Но пък тогава започнаха чудесата Тук във форума научих за Петимата тибетци и започнах да ги изпълнявам,прочетох "Методът на Гейбриел" и открих още много случки за ТЕС.Промениха се предпочитанията ми към храната,а и количествата вече бяха много по-малки.От януари до сега свалих 28 кг.Но да не се повтарям.За това писах в "Наднормено тегло."
За коксартрозата започнах Предизвикателството.Без солта.В началото декларацията беше ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАМ КОКСАРТРОЗА.....после я промених на ВЪПРЕКИ ЧЕ МЕ БОЛИ ЛЯВАТА ТАЗОБЕДРЕНА СТАВА...,но когато правиш това много пъти през деня мислиш много пъти за него.И от там дойде въпроса-какво точно ми казва тази болка?На крака е,значи е нещо свързано с движението.Планувах заминаване-дали съм начисто със себе си за това?Открих страх.От това,че се разделям с близки и приятели,от това,че тук оставям дом-а там ще живея под наем,че почти нищо там не ми е сигурно и дори не мога да ида на доктор ако се наложи и ще трябва да започна от начало всичко,ама всичко.Започнах ТЕС на всеки един от тези страхове.Покрай тях излизаха още и още-ами ако се проваля,ако остана без пари,как ще се прибера,всички ще ми се подиграват,всяка една мисъл която не беше ок с това заминаване мина на ТЕС.Предизвикателството си го правех за болката в ставата,а това беше успоредно с него.Болката в ставата се появяваше все по рядко.По това време научих и за КС.Реших да пробвам и с нея.Тя изглежда елементарна,но при мен това благочуство много трудно се появи.Все очаквах и очаквах и все нищо и нищо.Накрая си казах-добре,и нищо да не стане поне ще си почина качествено,защото след това се чувствам много добре и много спокойна.И то се получи,но си бях поръчала друго-на шега- гладко стъпало,без следи от удебеляване и втърдяване/битката ми с един кокоши трън/Направих и за коксартрозата.Струва ми се ,че всичко се получи.В този период заминах за чужбина.Всичко беше наред.Този проблем вече го нямаше.Три дни след заминаването ми се наложи да се върна,защото татко почина от рак.Правих много Прокси за него докато беше болен,но не успях да му помогна достатъчно. И....един ден болката в ставата се появи отново.Изтръпнах!Отново затърсих какво ме спира сега!Открих чувство за вина,че съм заминала,а оставих баща си болен от рак,че не съм правила достатъчно ТЕС за него,че не му казах какво му е,чувствах се ужасно.Започнах отново ТЕС на всичко.В един момент си мислех че ниво 0 е невъзможно.Толкова се раздираше душата ми от вина,че на моменти си мислех,че нищо не заслужавам и че ще е най-добре да зарежа всичко,пък каквото-такова.Много,много,много тежко преживяване беше.Сякаш трябваше да преживея и заминаването си и смъртта му отново и отново.Но не спрях!Рових,плаках,много,много,докато почуствах,че татко надали е мислил така.Ако е мислел така щеше да ме спре,а той не ме спря.И сега,когато мисля за това ми е спокойно и знам,че той е добре там и дори си говорим понякога.А..болката в ставата изчезна.И не се е появявала вече три месеца.Нито веднъж.Не мога сега да снимам ставата,за да проверя,но за себе си реших,че щом няма симптоми-няма болест.Може би като с е прибера ще проверя все пак
Тук във форума научих за Петимата тибетци и започнах да ги изпълнявам,прочетох "Методът на Гейбриел" и открих още много случки за ТЕС.Промениха се предпочитанията ми към храната,а и количествата вече бяха много по-малки.От януари до сега свалих 28 кг.Но да не се повтарям.За това писах в "Наднормено тегло."За коксартрозата започнах Предизвикателството.Без солта.В началото декларацията беше ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАМ КОКСАРТРОЗА.....после я промених на ВЪПРЕКИ ЧЕ МЕ БОЛИ ЛЯВАТА ТАЗОБЕДРЕНА СТАВА...,но когато правиш това много пъти през деня мислиш много пъти за него.И от там дойде въпроса-какво точно ми казва тази болка?На крака е,значи е нещо свързано с движението.Планувах заминаване-дали съм начисто със себе си за това?Открих страх.От това,че се разделям с близки и приятели,от това,че тук оставям дом-а там ще живея под наем,че почти нищо там не ми е сигурно и дори не мога да ида на доктор ако се наложи и ще трябва да започна от начало всичко,ама всичко.Започнах ТЕС на всеки един от тези страхове.Покрай тях излизаха още и още-ами ако се проваля,ако остана без пари,как ще се прибера,всички ще ми се подиграват,всяка една мисъл която не беше ок с това заминаване мина на ТЕС.Предизвикателството си го правех за болката в ставата,а това беше успоредно с него.Болката в ставата се появяваше все по рядко.По това време научих и за КС.Реших да пробвам и с нея.Тя изглежда елементарна,но при мен това благочуство много трудно се появи.Все очаквах и очаквах и все нищо и нищо.Накрая си казах-добре,и нищо да не стане поне ще си почина качествено,защото след това се чувствам много добре и много спокойна.И то се получи,но си бях поръчала друго-на шега- гладко стъпало,без следи от удебеляване и втърдяване/битката ми с един кокоши трън/
Направих и за коксартрозата.Струва ми се ,че всичко се получи.В този период заминах за чужбина.Всичко беше наред.Този проблем вече го нямаше.Три дни след заминаването ми се наложи да се върна,защото татко почина от рак.Правих много Прокси за него докато беше болен,но не успях да му помогна достатъчно. И....един ден болката в ставата се появи отново.Изтръпнах!Отново затърсих какво ме спира сега!Открих чувство за вина,че съм заминала,а оставих баща си болен от рак,че не съм правила достатъчно ТЕС за него,че не му казах какво му е,чувствах се ужасно.Започнах отново ТЕС на всичко.В един момент си мислех че ниво 0 е невъзможно.Толкова се раздираше душата ми от вина,че на моменти си мислех,че нищо не заслужавам и че ще е най-добре да зарежа всичко,пък каквото-такова.Много,много,много тежко преживяване беше.Сякаш трябваше да преживея и заминаването си и смъртта му отново и отново.Но не спрях!Рових,плаках,много,много,докато почуствах,че татко надали е мислил така.Ако е мислел така щеше да ме спре,а той не ме спря.И сега,когато мисля за това ми е спокойно и знам,че той е добре там и дори си говорим понякога.А..болката в ставата изчезна.И не се е появявала вече три месеца.Нито веднъж.Не мога сега да снимам ставата,за да проверя,но за себе си реших,че щом няма симптоми-няма болест.Може би като с е прибера ще проверя все пак 
Здравейте!Макар,че не писах дълго време тук,Ви чета редовно и ТЕС продължава да е основна част от моето ежедневие.Искаше ми се тук да споделям само успехите си,но сега реших все пак да потърся и помощ!
Иване,ако прецениш,че това не е за тук-го махни.
Не знам как да започна-може би с това,че ракът от няколко години е повел цялото ни семейство нанякъде и аз въпреки,че дупки си направих от ТЕСане умирам от ужас и постоянно си мисля,че съм следващата....Баба,майка,татко,а от декември 2011 и малкия ми внук.Добре-всичко в живота на човек се появява тогава,когато той е готов да се справи с него.Явно наистина притежавам неподозирани сили и възможности ....ама вече не знам как да ги намеря.....за да се справя и сега...Правя Заклинанието за страховете си и тъгата и безнадежността и ужаса и уж всичко отшумява,чувствам се ОК,живея спокойно и изведнъж от нищото се изсипва самосвал от ужас и убеденост,че имам рак...Знам,че е депресия и ТЕСам от седмица за ПО,че аз всъщност не искам да се освободя,че си го заслужавам,че искам да накарам другите да ми обърнат внимание....ТЕСах и нужда от одобрение.ТЕСах и страха си,че мислейки постоянно за това,го предизвиквам.Стигам до 0.Всичко е чудесно,но за кратко.Омагьосан кръг и така съм забила,че не се сещам как да прекъсна веригата.Вероятно,погледнато от страни е простичко и сигурно Е,но аз НЕ ЗНАМ КАК..
Моля Ви за съвет!
Иване,ако прецениш,че това не е за тук-го махни.
Не знам как да започна-може би с това,че ракът от няколко години е повел цялото ни семейство нанякъде и аз въпреки,че дупки си направих от ТЕСане умирам от ужас и постоянно си мисля,че съм следващата....Баба,майка,татко,а от декември 2011 и малкия ми внук.Добре-всичко в живота на човек се появява тогава,когато той е готов да се справи с него.Явно наистина притежавам неподозирани сили и възможности ....ама вече не знам как да ги намеря.....за да се справя и сега...Правя Заклинанието за страховете си и тъгата и безнадежността и ужаса и уж всичко отшумява,чувствам се ОК,живея спокойно и изведнъж от нищото се изсипва самосвал от ужас и убеденост,че имам рак...Знам,че е депресия и ТЕСам от седмица за ПО,че аз всъщност не искам да се освободя,че си го заслужавам,че искам да накарам другите да ми обърнат внимание....ТЕСах и нужда от одобрение.ТЕСах и страха си,че мислейки постоянно за това,го предизвиквам.Стигам до 0.Всичко е чудесно,но за кратко.Омагьосан кръг и така съм забила,че не се сещам как да прекъсна веригата.Вероятно,погледнато от страни е простичко и сигурно Е,но аз НЕ ЗНАМ КАК..
Моля Ви за съвет!
Включвам се и аз,брат ми и майка ми починаха от тази болест.Ще ми е интересно за съвети.
Иване,за да се отвори темата с ГНМ се иска смелост.Там всяка втора дума е за болеста,а е трудно като те е страх от нещо да го прочетеш.Предполагам ти е познато
Разбира се всичко е индивидуално,но все пак някъде може да се открие,повратната точка...
Иване,за да се отвори темата с ГНМ се иска смелост.Там всяка втора дума е за болеста,а е трудно като те е страх от нещо да го прочетеш.Предполагам ти е познато
Разбира се всичко е индивидуално,но все пак някъде може да се открие,повратната точка...
Колкото повече човек се фокусира и мисли за тези неща толкова повече те се разширяват и започват да ви превземат,а това идва от страхове и притеснения,за мен неоснователни.Мислите за това пораждат чувства и емоции,а това не е добре за вас.Явно с мисленето да не се насочва към тези спомени е труден момент и не може да се избегне,за това съветвам да чистите всяка емоция и чувство което изпитвате от тези мисли и да осъзнаете,че всичко това се случва за да придобиете опитност и вземете някакъв урок,който зависи дали ще го осъзнаете и разберете какъв е.Ако си мислите,че всеки го очаква това и е по наследство,с подобно мислене е ясно,че сами се програмирате и навличате проблемите.Ако се задълбава много в четене и отделяне на внимание за болести според мен пак не е много добре.От доста четене досега и гледане на филми,човек буквално може да се обърка,а е важно да се вслушва в себе си и интуицията,която за съжаление в повечето случаи май я пренебрегваме и започваме да търсим външна помощ и да разчитаме на нещо друго,но не и на себе си.Кой какво казал,кой какво е направил и какво е станало,но всичко е различно и няма панацея и универсален метод за всички.Всеки сам си намира решението,ако търси и слуша собственият си вътрешен глас,лично аз така мисля и разсъждавам.
Опитайте се,колкото и да е трудно да приемете болестта не като враг и нещо опасно,а като сигнал,за това,че в живота ви се случва нещо което правите неправилно и решението му е свързано с промяна,която води към нещо по различно,приятно и хубаво.Давам си сметка,че отстрани всичко е лесно,но който иска и пребори страховете си той ще успее.
Не се страхуваме защото ни е трудно,а е трудно защото се страхуваме!
Това видео мисля,че в този ред на мисли е добре да се изгледа:
http://www.youtube.com/watch?v=EBnyThSf ... re=related
Опитайте се,колкото и да е трудно да приемете болестта не като враг и нещо опасно,а като сигнал,за това,че в живота ви се случва нещо което правите неправилно и решението му е свързано с промяна,която води към нещо по различно,приятно и хубаво.Давам си сметка,че отстрани всичко е лесно,но който иска и пребори страховете си той ще успее.
Не се страхуваме защото ни е трудно,а е трудно защото се страхуваме!
Това видео мисля,че в този ред на мисли е добре да се изгледа:
http://www.youtube.com/watch?v=EBnyThSf ... re=related
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Анатол Франс
neafeya, ето ти един съвет - ако все още не си изТЕСала случките около болестта и смъртта на брат си и майка си, от огромна полза ще ти е да го направиш.
Последно промяна от ivangp на 18 Юли 2012 15:17, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Здравейте!Благодаря за отговорите!Знам за ГНМ,но не се сетих за това и как да свържа двете неща.А и Гената е прав за страховете.Проблема е,че когато си в дупка не виждаш очевидното.Благодаря Ви!Ще пробвам да изчистя всички връзки и останали убеждения и ако някъде запъна ,ще питам.
Моят проблем всъщност е,че тези кризи си ги създавам сама и не успявам да ги спра.При всяка една болка или някакво неразположение в тялото си първата ми мисъл е -дали не е рак?И от там измъкването е трудно.ТЕСах това-
въпреки че всеки път,когато почуствам болка в тялото си решавам че е рак...
въпреки че много ме е страх от всяка болка в тялото ми...
въпреки че не мога да спра тези мисли...
после-въпреки че постоянно ме налитат мрачни мисли от които не мога за избягам...
въпреки че вероятно подсъзнателно искам да съм болна...
въпреки че вероятно подсъзнателно търся внимание..
Проумявам абсурда на тези си мисли,проумявам и това, че така дърпам дявола за опашката от което още повече ме е страх ,но засега не успявам да ги спра.
Моят проблем всъщност е,че тези кризи си ги създавам сама и не успявам да ги спра.При всяка една болка или някакво неразположение в тялото си първата ми мисъл е -дали не е рак?И от там измъкването е трудно.ТЕСах това-
въпреки че всеки път,когато почуствам болка в тялото си решавам че е рак...
въпреки че много ме е страх от всяка болка в тялото ми...
въпреки че не мога да спра тези мисли...
после-въпреки че постоянно ме налитат мрачни мисли от които не мога за избягам...
въпреки че вероятно подсъзнателно искам да съм болна...
въпреки че вероятно подсъзнателно търся внимание..
Проумявам абсурда на тези си мисли,проумявам и това, че така дърпам дявола за опашката от което още повече ме е страх ,но засега не успявам да ги спра.
Какво значи ТЕСах. Това е едно много обширно понятие. Колко пъти на ден ТЕСа, колко дни подред ТЕСа, как се движеше нивото на всяко нещо което ТЕСа и т.н.?
ТЕСаш с общи приказки и обясняваш какво си правила с общи приказки и затова не получаваш конкретни резултати. Задълбочи се малко. Бъъди по-конкретна, описателна. Работи със случки, а не с общи фрази и т.н. За всичко това е писано нееднократно в този форум.
ТЕСаш с общи приказки и обясняваш какво си правила с общи приказки и затова не получаваш конкретни резултати. Задълбочи се малко. Бъъди по-конкретна, описателна. Работи със случки, а не с общи фрази и т.н. За всичко това е писано нееднократно в този форум.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.