Става дума за следното! Като малка си стоях на село при баба за ваканциите и съм чувала често съседите да се кълнат. Това им беше като добър ден. Най различни по съдържание клетви изсипваше съседската баба Стояна, лека и пръст) по адрес на съпруга, внуците и снаха си...най-често. Винаги съм се забавлявала да я слушам и съм приемала всичко като шега.
Скоро се сдърпахме с моя приятел и аз някак си за завършек на спора, сметнах за уместно да го "благословя" по горния пример.
Ужас..., далеч не му се сториха забавни на него подобни думи. Оказа се че е чел за тези неща и смята, че сега е въпрос на време клетвата ми да го достигне.
Наистина използвах гнева си за да предам драматизъм на думите си, но не мисля, че бих му пожелала сериозно нещо лошо. Изглежда съм прозвучала убедително, възможно е и за части от секундата наистина да съм искала точно това, незнам... Казва, че е усетил силата на думите ми

После се сдобрихме, но той все още смята, че думите са изиграли своята роля и всичко е въпрос на време

Какво да правя сега!
Може ли с ТЕС да си върна думите или да им дам друга посока? Примерно да отидат в земята или клетвата ми да се превърне в благословия или нещо подобно... как мислите?
