Е ти какво искаш, първи ден ми е все пак
.
Малко предистория за този цистит. Първият спомен, който имам, е от детска възраст - силна болка при уриниране, все едно ме бодат с игла, пикае ми се, а нищо не излиза и майка ми ме води на детски гинеколог. Сега не знам дали това е плод на моето въображение или е реална случка, защото майка ми не помни такова нещо да е имало. А на мен ми е твърде смътно, за да разбера дали е истина, или не.
Проявата му в зряла възраст беше преди 10 г., тогава си спомням, че беше септември, времето навън беше горещо, но не и в помещението, където работех. Бях със сандали и зъзнах цял ден. Мисля, че още същата вечер ме тресна. Това беше като че ли най-болезнената криза, която съм имала. Тогава и единия бъбрек ме боля. Като емоционална проява не го свързвам с нищо, защото просто не съм обърнала внимание тогава.
Следващият път беше лятото на 2008. Много добре си спомням случката, след която циститът ми се прояви. Правихме ремонт на къщата, в която сега живеем - гредоред е и бутнахме старите тавани. Мръсотията беше неописуема, аз метях мазилка, която събирах в кофа, и я свалях и изхвърлях на двора. Сигурно 30 курса съм направила. Та метях си аз, а свекърва ми беше застанала на вратата, заедно с мъжа ми, и ме гледаха в продължение на няколко минути. Изпитвах невероятна злоба към тях в този момент (повече към свекърва ми и по-малко към мъжа ми, защото все пак той беше свършил основната работа по ремонта). Някак си очаквах, че те са длъжни да ми помогнат, без да им казвам - затова беше злобата. През нощта - цистит.
Следващата проява беше в началото на септември, бяхме на море за 3 дни и случката беше, че се вбесих безумно много на майка ми - направо излизах извън кожата си от яд.
И сега, последния път, циститът беше предшестван от скандал с мъжа ми, при който така му се ядосах, че зафучих дистанционното (не по него
) и го нарекох май "противен" - не помня вече. Никога до сега - вече 13 г. сме заедно, не съм си позволявала да го обидя - и съответно той мен. Този път бях просто бясна!
Та така - иамам три ситуации, които свързвам с цистита - и трите са необуздан гняв и ярост към някой. Първата съм я тесала, в резултат на това сега обичам и приемам свекърва ми такава, каквато е ( не само заради тази случка, разбира се). Всъщност, и другите две съм ги тесала. Май трябва да наблегна отношенията ми към другите
Защо съм склонна да изпитам такива силно негативни чувства? При все, че сега като оценявам ситуациите, са напълно безобидни и дори са ми смешни.
Да поясня само, че преди като ходех на лекар, не са ми изолирали бактерия, така че медицински погледнато, това не е същински цистит. Само симптомите и характерната болка са същите. Явно е възпаление на пикочната система - така и го наричам, като го тесам.
. 
.
.
. Та от това си постижение съм най-доволна.
