TEC

Ето ме и мен, с предизвикателство за алергия и невродермит. Почти по средата съм (14 ден). Вече се вижда резултатът - лека полека, подобрението се усеща. Но първите дни... бяха просто... ами да ги нарека трудно поносими. Всеки един ден от началото имах някаква болка, която се местеше (при положение, че преди да започна, нямах такива оплаквания). Сякаш всяка система, всеки орган в тялото ми, се прочистваше чрез тази болка .
Първия ден работих само по предизвикателството. След това тесането за различни случки изведнъж ми се "отприщи" , дори в момента е може би 50:50 с предизвикателството на ден. Да си призная, в последните дни нямам 10 пълни тесания по предизвикателството, но си записвам всичко и смятам да наваксам пропуснатите с още няколко дни (от тези пропуски не изпитвам никаква вина, просто се ръководя инстинктивно от нуждите на тялото си). Освен това, спрях и солта. Просто тялото ми не е свикнало на такива количества - от години готвя без сол и сега като започнах да я приемам, здравата подпухнах в лицето и в пръстите на ръцете, (даже и тема пуснах), освен това един от проблемите ми е непрекъснато лющещите ми се устни. Та така, при мен и без сол нещата вървят .
Емоционално се чувствам просто прекрасно! Като се има предвид, че в края на ноември миналата година имах няколко панически атаки и куп други здравословни проблеми, сега не мога да се позная - в добрия смисъл, разбира се.
Имам и други "тес" успехи, но за тях ще пиша може би по-нататък.

Браво на теб!

Arethuse написа:Браво на теб!

Мерси за подкрепата !

За трудностите, които срещам при тесане.
Първата е малко смешна, не мога да си въртя очите при 9Г, особено по посока на часовниковата стрелка, ама някак си успявам да напрвя нещо, подобно на въртене - колкото, толкова .
Втората е свързана с визуализацията. Понеже, както писах, невродермитът ми се е локализирал върху устните и около тях, малко ми е сложно да си ги представя здрави и да не го правя като страничен наблюдател. Затова си представям, че мога отново да се гримирам и да слагам гланц върху устните си и разни мазила по лицето (в момента не мога, защото веднага правя алергия). Знам, че това ми желание да се гримирам отново звучи повърхностно и незначително, че хората имат далеч по-сериозни проблеми от моя, но за мен тази болест е голям удар върху самочувствието ми (сега се сещам, че трябва да тесна това чувство). Та когато мога (ако не заспя) си представям такива работи, а сутрин след сън работя с позитивна настройка за деня (не знам дали така се нарича).

За солта - (поради многото въпроси за нея от хора нежелаещи да я приемат) вече поправих текста в темата за Предизвикателството. Там написах, че тя е желателна, а не задължителна.

За визуализациите - визуализирай, че се гледаш в огледалото и виждаш устните си перфектно здрави или че ги облизваш и усещаш колко гладка и мека и приятна на допир е кожата по устните ти. Или, че някой те целува по устните и ти казва, че имаш разкошни устни, или нещо от този сорт.

За другото - поздравления!

Не знам защо, но чак днес виждам отговора на Иван.
Тъй като съвсем съм занемарила визуализациите, това ми идва добре дошло, благодаря за чудесните идеи!

Сега да се отчета
Понеже реших, че настройката и НФ не са съвсем точни (съдейки по кожата ми), някъде към 20ия ден ги промених и на практика от 1.02 правя ново предизвикателство. Атакувам невродермитът директно и ефект имаше още първите дни! Направо не вярвах на очите си, че устните ми почти се оправиха.
Да поясня, че предишното предизвикателство ми беше за антитела, понеже имам и алергия - направо го "откраднах" наготово от темите тук. Обаче... не беше точно за мен. Така открих колко е важно сам човек за себе си да открие своето си формиране на предизвикателството.

Имам дни, в които положението малко се обостря (сега съм в такова положение). Освен че правя ОР, правя ТЕС и на симптомите в тези случаи. Подобрение има веднага.

Една хубава и полезна тема,но за съжаление без никакво продължение!

Ако знаеш от кога се каня да пиша

Предизвикателството ми помогна, и още как. Резултатът е прекрасен. Устните ми са здрави!!! Е, не слагам червило, но стигнах до извода, че това е суета, защото и без червило са чудесни .

Относно алергията, не съм я тесала задълбочено. Правих ТАТ, но не знам до колко е бил ефективен. Зимата се бях сетила за тази алергия и реших да почна с предизвикателство за нея, обаче както нищо ми нямаше (като няма дразнител, няма алергия), така и се обринах цялата в лицето и зарязах предизвикателството .

Обаче колко други неща съм изтесала, направо вече не помня всичко
Ей за това човек трябва да си води дневник. Голям успех имах, като си теснах агресивността - нещо от сорта, че иска да излезе, а аз не я пускам и я трупам в мен. Веднага се успокоих, а най-чудното беше, че и детето ми се успокои. Ние сме като скачени съдове с него - веднага успявам да му предам отрицателната си енергия и после се чудя защо то е нервно . Та от това си постижение съм най-доволна.

Иначе тия дни ми се активира хроничния цистит, тесах какво ли не по него, но не ще и не ще да се маха. Ядосах се и от днес започнах предизвикателство за него. Да видим. Да не казвам голяма дума, но май има подобрение.

Да не казвам голяма дума,но май има подобрение!

Това си звучи доста неуверено или поне не напълно,поработи върху това,дори и като остатъчен проблем!
Благодаря,че се включи отново,а и се надявам да споделяш каквото се сетиш и правиш,че ето сега един човек има нужда от помощ и съм го запознал с тес и форума,нека да бъдем полезни с опита си и на други нуждаещи се от помощ!

Е ти какво искаш, първи ден ми е все пак .

Малко предистория за този цистит. Първият спомен, който имам, е от детска възраст - силна болка при уриниране, все едно ме бодат с игла, пикае ми се, а нищо не излиза и майка ми ме води на детски гинеколог. Сега не знам дали това е плод на моето въображение или е реална случка, защото майка ми не помни такова нещо да е имало. А на мен ми е твърде смътно, за да разбера дали е истина, или не.

Проявата му в зряла възраст беше преди 10 г., тогава си спомням, че беше септември, времето навън беше горещо, но не и в помещението, където работех. Бях със сандали и зъзнах цял ден. Мисля, че още същата вечер ме тресна. Това беше като че ли най-болезнената криза, която съм имала. Тогава и единия бъбрек ме боля. Като емоционална проява не го свързвам с нищо, защото просто не съм обърнала внимание тогава.

Следващият път беше лятото на 2008. Много добре си спомням случката, след която циститът ми се прояви. Правихме ремонт на къщата, в която сега живеем - гредоред е и бутнахме старите тавани. Мръсотията беше неописуема, аз метях мазилка, която събирах в кофа, и я свалях и изхвърлях на двора. Сигурно 30 курса съм направила. Та метях си аз, а свекърва ми беше застанала на вратата, заедно с мъжа ми, и ме гледаха в продължение на няколко минути. Изпитвах невероятна злоба към тях в този момент (повече към свекърва ми и по-малко към мъжа ми, защото все пак той беше свършил основната работа по ремонта). Някак си очаквах, че те са длъжни да ми помогнат, без да им казвам - затова беше злобата. През нощта - цистит.

Следващата проява беше в началото на септември, бяхме на море за 3 дни и случката беше, че се вбесих безумно много на майка ми - направо излизах извън кожата си от яд.

И сега, последния път, циститът беше предшестван от скандал с мъжа ми, при който така му се ядосах, че зафучих дистанционното (не по него ) и го нарекох май "противен" - не помня вече. Никога до сега - вече 13 г. сме заедно, не съм си позволявала да го обидя - и съответно той мен. Този път бях просто бясна!

Та така - иамам три ситуации, които свързвам с цистита - и трите са необуздан гняв и ярост към някой. Първата съм я тесала, в резултат на това сега обичам и приемам свекърва ми такава, каквато е ( не само заради тази случка, разбира се). Всъщност, и другите две съм ги тесала. Май трябва да наблегна отношенията ми към другите
Защо съм склонна да изпитам такива силно негативни чувства? При все, че сега като оценявам ситуациите, са напълно безобидни и дори са ми смешни.

Да поясня само, че преди като ходех на лекар, не са ми изолирали бактерия, така че медицински погледнато, това не е същински цистит. Само симптомите и характерната болка са същите. Явно е възпаление на пикочната система - така и го наричам, като го тесам.

След като в събота беше всичко наред, през нощта пак имах болки, които вчера сутринта бяха направо нетърпими. Тесах се, ревейки, че вече ми е писнало, че не издържам така, че мразя болестта си и че искам да се маха. След няколко кръга на омраза, аз я помолих да ми обясни какво още да тесам, започнах да я моля да си върши работата и да си ходи .
Резултатът не закъсня. В петък "задигнах" от майка ми 3 книги, в които става въпрос коя болест от какъв вид емоция се предизвиква. Бях започнала да чета оттук оттам, но вчера намерих точно това, което търсих. Според Деби Шапиро в пикочния мехур се натрупват неизразходени негативни емоции като гняв, ярост и злоба, които се възпламеняват и го възпаляват (пик. мехур). Промених веднага ОР, вместо "Имам възпаление на пикочната система", стана "Имам натрупани негативни емоции в пикочния мехур, които го възпаляват". Откакто се тесам с новата ОР, нямам болки, нито парене.

Сподели имената на тези книги ако обичаш!

"Тялото ви говори" - Деби Шапиро

"Слушай своето тяло" - Лиз Бурбо

И третата не я помня , ама не съм и почнала да я чета още.

В книгата на Лиз Бурбо в края на всяка глава има упражнения и утвърждения, които смятам да правя. Като утвържденията ще ги правя, потупвайки се .

Вчера ми се случи нещо много интересно - не е свързано с ТЕС, но пък ще го споделя .

С мъжа ми се посдърпахме заради глупости, по-скоро той се ядоса, че съм направила нещо си и не спря да се заяжда с мен цяла вечер за всичко. Първо му се ядосах, после се посамосъжалявах и си поревах, после взех да мисля "трезво" какво ще му кажа и направо взех да споря наум с него. През това време правих вечеря на детето и в момента, в който се опитах да светна лампата на аспиратора, гръмнах бушоните на цялата къща. Сякаш през пръста ми изтече всичката негативна енергия, всичкото напрежение. Почувствах се като нова!

няма ли да ти е по-евтино, да ТЕСаш гнева вместо да гърмиш бушони?!
P.S....е ефектите няма да са така впечатляващи, ама...

Ами това не ми е първият път... Доста често взе да се случва и щом прави впечатление и на мъжа ми, който е голям скептик в това отношение, май наистина трябва да взема мерки. Обаче в такива моменти хич не ми е до ТЕС. Голямо съм магаре. Да взема да се тесна в спокойно състояние, че не мога да си управлявам енергията, като съм ядосана. Или че пръскам негативна енергия. Или че ми прави удоволствие да се ядосвам