Имам един приятел, който учи и работи в чужбина, той е много добър и вниматален човек, но с ужасно ниско самочувствие и е ПАТОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ на социална фобия, откакто го познавам, а и откакто той самият се помни. Често си пишем на скайпа. Спомням си, че всъщност започнах да разговарям с него именно защото никой друг не искаше. Той беше мн депресивен и затворен в себе си, не излизаше почти никъде, защото се смяташе за недостоен да обитава нашата планета. Аз тогава като пресен социален работник (първокурсник все още де
) реших да му покажа, че на света има поне един човек, който иска да говори с него. Впоследствие се сприятелихме и така с годините си станахме близки. Имаше моменти, в които на мен ми беше тежко, а той ме подкрепяше искрено и някак по детински. Разговорите ми с него обаче бяха трудни. Не можех да му пратя нито една усмивка, без да попита защо му се смея или подигравам, спираше по средата на всяко свое изречение, защото се страхуваше, че ако напише нещо, което няма да одобря, ще изгуби единствения човек, който разговаря с него. Колкото и да го убеждавах, че това няма да се случи, той не ми вярваше. Ако пък забавех отговора си с няколко минути, за да отида да си сипя вода примерно, той веднага решаваше, че съм се разсърдила, че е направил нещо, с което да ме нарани и че никога повече няма да говоря с него. Чувството ми за хумор трябваше да го забравя, защото той изобщо не разбираше от хумор... освен от черен. Смяташе, че всички му се подиграват. И така, сега живеейки в чужбина, той ми сподели, че се чувства зле, че трудно може да отиде някъде, да заговори някого, без да се притесни какво ще си помисли той за него, дали няма да го осъди и да го помисли за недостоен. Каза, че зет му, майка му и сестра му непрекъснато му насаждат вина за това, че е некадърен, че за нищо не става и че така ще си остане. Страдаше и от факта, че няма приятелка. Той просто не можеше да има никакви нормални човешки отношения. Иначе работи като готвач в германски ресторант и е студент по Комуникации (забележете!) Живее самостоятелно, но как само той си знае. Реших да му кажа за ТЕС - въпреки че все още нямах никакъв опит с техниката, му предложих да опита. Той, естествено, не беше чувал за нея, но безрезервно ми вярва, така че изпълни инструкциите ми. Показах му няколко клипчета как се прави. Поразпитах го за минали травмиращи случки и скоро напипах една от детството, след която е започнала цялата верига от фобии и притеснения, които са породили социалната му тревожност и нарушено функциониране. Изпратих му всички налични материали, които имам за ТЕС, но сведох нещата до няколко прости за изпълнение неща, които да спазва. Дадох му и срок от 1 месец, в който да ги прави, независимо дали усеща ефект или не и му казах след това да ми пише отново. В началото му подсказах няколко декларации, напомнящи фрази... исках максимално да опростя нещата, за да не му се стори мн сложно и да се откаже. Последва силен ПО - той каза, че няма време, че е или на работа, или на училище, че не вярва, че може да се промени и че винаги е бил такъв, че хората никога няма да си променят мнението за него... абе зор видях, докато го убедя да опита. Той най-много се опъна като разбра, че може да му се наложи да работи с ТЕС около година и каза: "Как така цяла година, това е мн време", а аз го попитах: "Какво е една година в сравнение с цял живот свобода", "Представи си само за миг, че ти можеш да живееш по друг начин"... давах му насоки по скайп, той сам ме търсеше и ми говореше почти и единствено само за ТЕС (между другото, дори неправилно го нарича ТЕК) 
Когато го питах как се чувства, той казваше нещо от сорта на: "Много съм депресиран и мисля, че няма да се справя" или "Зет ми никога няма да си промени мнението за мен", или "В момента искам да ме няма и да не живея" - едно по едно го карах да прави ТЕС за всички тези изречения. Той се изключваше, пристигаше след половин час и казваше, че е по-добре
Изключително се опъна да направи ТЕС за случката, която по мое мнение беше първопричината за състоянието му, което потвърди още повече тази ми теза. Подходяща ми се стори ТКФ и му казах да я прави, представяйки си как минава пред магазина, взима си количка за пазаруване и влиза вътре, сред множеството от хора. В началото той казваше, че всички го зяпат, как е облечен, какъв му е носът, че си казват, че е глупав и пр, и пр. Попитах го дали наистина вярва, че на хората им пука как изглежда. Той ме питаше всеки път дали и аз мисля като тях, на което аз му отвръщах, че каквото и да мисля, него не бива да го интересува, важно е какво мисли ТОЙ... и че хората си имат предостатъчно грижи за да се вторачват непрекъснато в него и че само в собствените си очи той изглежда така. Понеже ми вярваше безрезервно (и не искаше да ме разочарова!!!), той продължи ТЕС и ТКФ, като използваше формулирани най-вече от мен декларации, но и свои собствени (след като схвана принципа) със съкратен вариант, без Основната рецепта.
След месец ми писа отново. Каза че се чувства прекрасно и че никога не си е представял, че може да се чувства по този начин, че всичко се е променило, че все още няма приятелка, но това не го притеснява. Реших да го тесТвам, като го накарах да затвори очи и отново да си представи ситуацията пред магазина. Казах му да следи за неприятни емоции и усещания в тялото. Но колкото и да го мъчих, той казваше, че не усеща нищо. Каза: "Вървя си спокойно, хората минават, поглеждат ме, но не знам какво си мислят и не ме интересува"... Направо се изкушавам да ви извадя цитати от скайпа
Да си призная честно, когато му казах за ТЕС, не вярвах, че той ще успее да направи това, камо ли за месец... аз самата още се лутам в собствените си преживявания, но той... с много по-малко знания от мен се справи. При цялата си заетост, ПО и изнервящи наоколо фактори... понеже не е изчистил всички случки докрай, пътят, който му предстои да извърви не е приключил, но по начина, по който разговаря с мен, виждам промяната му. Има още какво да работи върху отношенията му със зет му и др. членове на семейството му, както и стари случки от миналото. Но той вече видя, че ТЕС работи и се освободи почти изцяло и надявам се, завинаги, от огромния товар, който носеше... аз всъщност смятах 1 месец за крайно недостатъчен период за неговия проблем, но реших да му го поставя, за да повярва, че това ще е времето, което му е нужно, за да се справи. И той с неподправената си искреност се довери напълно на думите ми и ето ви го и резултатът.
