Семейни взаимоотношения - отбиване на голямо бебе и успокояване на ядосан съпруг.
Имам едно приятелско семейство. С три деца са и живеят в провинцията. Майката - Ирина - си беше в София за малко и се видяхме. Оказа се, че я хващам в доста неуравновесен период. Но набързо го уравновесихме
Последното им дете - Добри - е на 2 години и още сучеше. Нито той, нито Ирина искаха да спират да се кърмят. Но технически това пречеше на работата на Ирина и тя е решила да го отбие насила. Няколко пъти го е оставяла на баща му за по няколко дена до седмица, но след това Добри отново си е искал, а тя не е могла да му откаже. На всичкото отгоре кърмата й не е спирала, въпреки отделянето.
От всичко това бащата започнал да се изнервя и отношенията между родителите се обтегнали много. Когато Ирина се обаждала от София и му предлагала да се върне вкъщи, той се превръщал в кълбо от нерви и й крещял да не си и помисля преди да мине поне една седмица (това го описвам по негови разкази по-късно). А този път й беше казал да не си и помисля повече да дава на бебето да суче.
Искам да разкажа малко за самата Ирина. Тя е човек със сериозни духовни практики. Прави и ТЕС, но в момента явно й е било трудно да погледне проблема си отстрани. По принцип бързо минава през процеса на промяна.
Когато тя разказа какво е положението, беше достатъчно само да й покажа някои неща отстрани и тя да ги осъзнае. Без дори да ги теса. Като например това, че щом кърмата не й спира, значи тя изобщо не е готова на психическо ниво да спре с кърменето. И друго - тя каза, цитирам по памет и съкратено, "Кърменето ми дава много. Когато кърмя, изпадам в едно прекрасно състояние. Аз се научих да влизам в това състояние и без да кърмя и мога да се справя. Но Добри ще трябва да влага много енергия, за да може също да се справи." Тук й казах, че бебето и без това си има много енергия, а справянето е хубав процес и че той с лекота ще го направи - тя веднага осъзна това и го прие. И изглеждаше така, както щеше да изглежда, ако беше тесала по темата. Просто при нея се случи само с осъзнаване.
Накрая направихме прекъсване на връзката с бебето. Веднага след това тя каза, че е готова и че проблемът е напълно решен.
Започнахме с втория проблем - това, че отношенията с мъжа й са обтегнати. Към този момент аз още не бях разбрала, че са обтегнати покрай отбиването. Това ми стана ясно на следващия ден, когато се чухме с него. За момента знаех, че Данчо е много изнервен и не могат да си говорят. Даже плановете им бяха да се редуват да гледат децата. Тоест, когато Ирина се върне вкъщи, Данчо да си дойде в София за няколко дена и след това пак да се сменят. Казах й при това положение да предложи на Данчо да ми звънне, когато дойде, но тя каза, че това силно би го изнервило и не трябва да се говори изобщо с него по този повод.
Първо направихме това, което наричам източване - казвам й да си каже "Данчо" и да усети коя част на тялото й резонира и след това да източи усещането с ЕТ. Когато напълно приключи източването, минахме на прекъсване на връзката с Данчо. Тук излезе нещо интересно - тя не можеше да прекъсне връзката. Моделът й беше "Ако го откача от себе си, тогава кой ще се грижи за него". Още с изговарянето на това тя осъзна проблема и отново го изчисти без да е необходимо да теса. След това прекъсна връзката и премина на етапа, в който дава неговия край на бялата светлина и трябва да каже "Моля, погрижете се за него." Тук отново спря и каза "Не мога да го оставя, защото никой не може да грижи по-добре за него, отколкото аз." Това вярване също се промени още с изричането. Даже се смееше, докато го осъзнаваше и го казваше.
С което приключи работата ни по този проблем.
След срещата ни тя трябваше да стои в София още няколко дена, но веднага е променила плановете си. Обадила се е на Данчо и със свито сърце отново му е предложила да се прибере. А Данчо, вместо да й се скара, както до сега, сърдечно се е съгласил. На следващия ден самият Данчо ми се обади, за да благодари и разказа какво е станало при него. Каза, че 5 минути преди Ирина да му се обади, е усетил някакво много приятно топло чувство. Когато тя му се е обадила, вече е знаел, че всичко е наред и наистина й се е зарадвал.
Бебето Добри, както се очаква, е приел нещата съвсем спокойно. И кърмата, както се очаква, е спряла веднага.
Ирина написа разказ за това от нейна гледна точка. Казах й да не го пише в стил "Хвалебствия за Мая", но явно не ме е разбрала. Та ето какво разказва тя:
Добри стана на 2 години. Имах служебни ангажименти, които изискваха да отсъствам от дома си повече от един ден и всеки път аз ги отказвах, защото трябваше да съм с него. Той продължаваше да суче на поискване, което значи, че имаше около 8 и повече кърмения в денонощието – поне 3 от които през ноща. Чувствах се разкъсна между нуждата да бъда по-активна, независима, да се концентрирам върху работата си и усещането ми, че трябва да бъда преди всичко в майка, което до голяма степен означаваше да бъда на разположение на децата си и най-вече на Добри, когато има нужда от мене.
Както много кърмещи жени знаят, кърменето дава изключително много на майката и на бебето и е препоръщително да продължи до 2 години, а при желание и възможност години след това. В много традиционни общности кърменето продължава до 3-тата, 4-тата, 5-тата и дори до 7-мата година на детето. Изселдванията безпорно показват, че във всичките си форми, кърменето е пълноценно и полезно за детето във всяка възраст, докато то го иска.
В случая, аз не само осъзнавах ползите от кърменто за Добри, но и самата аз бях като пристрастена към него. От чисто психологическа гледна точка бях усещала, че кърменето осигурява такъв уникален коктейл от хормони, че те кара да се чувстваш пълна, цялостна и завършена, напълно приета и обичана, в едно със себе си, бебето и света. Бях наблюдавала мигновените промени в психическото състояние и на детето ми след кърмене – как то ставаше уверено, спокойно и цялостно същество.
Това създаваше в мене дилеми – необходимостта от мобилност, активност, независимост и осъзнатото чудо на кърменето.
Интересно беше също, че кърмата ми пордължаваше да се произвежда и да бъде налична, дори когато не бях у дома в продължение на 3 дни, друг път на 5 дни и дори на 7 дни.
Въпреки интервалите на отсъствие, щом се прибера, колкото и да си мислих, че сме приключили с кърменто се оказваше, че не сме. Когато Добри ми обясняваше, че го иска, показваше ми го, гушкаше се и плачеше, тялото ми реагираше и то се случваше, дори когато бях убедена, че повече няма да продължаваме.
Усещах, че дори частица от мене да иска да продължи да го кърми, нямаше как да се отбием.
Но ето че се видях с Мая и за по-малко от 30 мин наистина стана чудо.
Мая беше в състояние да анализира процеса много детайлно и да стигне до корена на проблема. Когато й казах, че имам още кърма, а вече 7 дни не съм си била вкъщи, Мая действително откри психологическата същност на явлението, като ми обясни, че понеже аз мисля за кърменето и в съзнането си все още съм готова да го продължа, тялото ми откликва.
Аз наистина имах усещането, че това кърмене приключва без нито аз, нито Добри да е съгласен, а поради външни обстоятелства. Мая много внимателно ме водеше и ми помогна да осъзная, че действително аз съм взела това решение, но не съм поела пълната отговорност за него и затова се поставям сякаш съм в ситуация, която не е резултат от ясно упражняване на волята ми.
Мая ми помогна да разбера, че така или иначе, аз съм решила, че процесът на кърмене е в края си.
Това което оставаше, беше не само да го осъзная интелектуално, но и да се почуствам цялостна и завършена, след като съм поела отговорност за решението си и го изпълнявам.
Мая беше в състояние буквално за 15 минути с 3-4 последователни, степенувани и енергийно свързани техники да ми помогне на физически, енергийно и емоционално ниво да се освободя от чувството за взаимо-зависимост и да поситгна самодостатъчност и цялост, да дам свобода на детето си и да се чувствам уверена, че то се справя отлично като независима личност с емоционалните си, енергийни и физически нужди, без мене.
Аз наистина бях в състояние буквално с клетките на тялото си да усетя как в този момент мога да приключа един чудесен период от живота си като майка и да продължа напред , чувствайки се пълна и цялостна.
Вече нито в тялото ми, нито в съзнанието ми имаше чувство за незавършеност, ощетеност, тъга или гняв.
С невероятна лекота направих един преход в живота си, който се оформяше като травматичен и почти непосилен – най-малкото след който щях, в противен случай, да си остана с постоянно чувство за празнота.
Искрено бих искала да кажа, че Мая успя да предотврати евентуална „депресия на отбиването”, която щеще да има неприятен ефект върху работата ми, отношението ми с Добри, както и със съпруга ми Данчо и може би щеще да се отрази на останалите ми деца.
Последствията от тази 30 минути уникална интервенция пордължават да са положителни, като дори 3-4 дни след това, аз мога с радост, чувствителност и увереност да помогна на сина си да мине по един деликатен психологически мост към нов период в живота си. Тъй като аз сега се чувствам радостно завършена и уверена, че както аз, така и Добри имаме вътрешни ресурси да продължим по своя път като независими личности, аз мога да му предам това чувство с думи, с прегръдки, с песни и виждам как той го възприема и става самостоятелен пред очите ми.
Благодарна съм на Мая, че нейната мъдрост, проницателност и подкрепа, както и умението да усети кои енергийни техники ще ми помогнат максимално, ме направиха способна да премина в нов етап в живота си и дори да създам нова хармония в семейството си, да поставя отоношенията си в дома на ново ниво и да внеса ведрост в тях.
В следващите двйасетина минути тя изпита ТЕС, малко на върха на пръста, малко ПЕАТ, който премина в метафора. И като цяло й просветна.
Знам че второто ми раждане ми отвори очите за травмата, която преживях по време на първото и която отричах докато не родих втория път. Може би затова преживях това дежа ву, беше ми мини exposure терапия