Мен в момента пак ме налегна онази плачлива криза. Вечерта както си играех с малкия и изведнъж нещо избухна в мен и ми се доплака. Иначе като спокойствие, бях си спокойна, не бях изнервена, но ми се реве и то адски много. Главата страшно ме боли, гърлото ми горчи. Искам страшно много да прегърна някой и да си поплача
Вечерите са ми адски трудни. Сякаш всички демони излизат и започват да ме морят. Не мога да разбера защо ми е така тежко, не мога. Какво искам, а го нямам, за да ми е така тъжно 
Къде отиде веселата и жизнерадостна Деси 
Продължавай близо си! 
Мисля си за други работи. Съответно пак рева, тес-ам се, а отговор и успокоение не намирам за това, което ме мъчи в момента. Случвало ли ви се е да се привържете толкова много към един човек, че това да ви е постоянно в главата? Е, аз сега съм така. Такова чудо не ми се е случвало до сега. Не става дума въобще за сексуално влечение,а за майчина привързаност. Това сигурно е някакъв синдром на пациент-лекуващ, но въпросът е как да се справя с това 
Такава остра нужда имам да говоря с хомеопатката си, че само като си го помисля и започвам да плача. Тес-ам се, тес-ам се, ама решение никакво. Иска ми се да ме прегърне и да си поплача в скута и. Ето, казах го 
Сякаш ми е майка, така го чувствам, а това не е добреееееееееееее, никак даже. Докато се тес-ах преди малко, точно на точката, където са гърдите, ми мина една мисъл през главата, но този път не беше на хубаво. Задържах почукването точно там и изведнъж ми намаля ритъма на почукване, взех да се онасям и си помислих колко ли ще е хубаво сега да заспя и да не се събудя повече. Цялата мъка ще изчезне от мен изведнъж..........
Вярно е, че няма време за такива мисли, опитвам се да се усмихвам, говоря си нормално с хората, но все едно някой ми е навил пружинката и го правя автоматично. Вътрешно усещам напрежение, тъга.