Продължавай близо си! Дневникът ми (desko)
ТУПАЙ, ТУПАЙ, НЕ СПИРАЙ!!!! Иска време. За някой по-малко, за други - повече. Хора - разни.desko написа:...изведнъж ми намаля ритъма на почукване, взех да се онасям и си помислих колко ли ще е хубаво сега да заспя и да не се събудя повече. Цялата мъка ще изчезне от мен изведнъж..........
И аз имах подобни мисли. Има такива кризи. Това ще отмине, вярвай ми, Деси! Вечната перспектива е вечна, няма как да се отървем от нея, но времето тук ни е преброено.
Не си заслужава нито една секунда да губим за самобичуване, болка, тъга. Нали така?
Я виж какво хубаво слънчице грее навън!!! Погледни го и му се усмихни!
пс: Човек да речем живее средно 80 години.
80 години х 365 дни = 29 200 дни х 12 часа /защото през останалите спим/ = 350 400 часа = 21 024000 минутки. Няма време за реване, Деси!!!
Per aspera ad astra!
Деси, тесай,не спирай.Споко, такива привързаности са част от стресовите ситуации- аз съм била привързана така и къв хомеопатката на децата, и към директорката на детската градина на сина ми- имала съм моменти, когато само те ме балансираха. Доде не се научих да го правя и сама.Теса, не спирай, тесай черните мисли по-горе също, копни ги и почвай. Е пиши де, ама и тесай. Справяш се, споко, и това ще мине...
Aми те са нещо като предпазен клапан, който цвърчи, когато налягането се покачи, за да не избухнем.nikimm написа:Vqra, написа:А да плачеш противоестествено ли е? Сълзните каналчета защо са ни и ни е ли си правим или така се раждаме!Няма време за реване, Деси!!! Wink
Но това не значи, че трябва да си пропилеем ценните секунди от живота в реване и мрачни мисли. Не е ли така?
Per aspera ad astra!
Я ти си погледни постингите от преди няколко дена, които искаше да триешvqra написа:... Я виж какво хубаво слънчице грее навън!!! Погледни го и му се усмихни! ...
Деси, обаждай й се. Използвай я, доколкото можеш. Кажи й, че си стъпила на пистата и ще се оправиш с или без нея. Но сега тя ти е в голяма помощ. Кажи й, че няма да й ревеш на рамото цяла година, нито цял живот, но сега си в криза и я помоли директно да ти даде тази подкрепа. Поне за два-три месеца.
Я и аз да се намеся
От това, което прочетох до тук ,desko, ти почти си направила нещата...Предлагам ти следното, понеже явно добре си визуализираш разни работи: Представи си, как се обаждаш на хамеопатката си, как се срещате, как се прегръщате, как и разказваш каквото искаш- направи си филмче! Направи всичко както чустваш че искаш и през цялото време се потупквай по най-удобната ти точка, ти ще я усетиш коя е, може и да са няколко, а може и всичките,ще го усетиш! Прави това всеки път когато изпиташ нужда от подкрепата и... И реви на воля, Обаче очаквам после, да прочета и как се смееш от сърце Яхни вълната и давай! "Свеки" ще почака, а може и "да отпадне като почудо" 
От това, което прочетох до тук ,desko, ти почти си направила нещата...Предлагам ти следното, понеже явно добре си визуализираш разни работи: Представи си, как се обаждаш на хамеопатката си, как се срещате, как се прегръщате, как и разказваш каквото искаш- направи си филмче! Направи всичко както чустваш че искаш и през цялото време се потупквай по най-удобната ти точка, ти ще я усетиш коя е, може и да са няколко, а може и всичките,ще го усетиш! Прави това всеки път когато изпиташ нужда от подкрепата и... И реви на воля, Обаче
очаквам после, да прочета и как се смееш от сърце Яхни вълната и давай! "Свеки" ще почака, а може и "да отпадне като почудо" КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!