Хашимото - Предизвикателство

Мнения и резултати на практикуващи или изпитали върху себе си силата на ТЕС. Както и въпроси и коментари към тях.
Публикувай отговор
ivangp
Site Admin
Мнения: 4576
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

:) Аз не мога да те отблъсна. Само ти можеш да се отблъснеш сама от думите ми, или по-скоро от начина по който ти поднасям информацията. Но начинът е = на тълкувание. Информацията сама по себе си е неутрална.
Помисли върху посланието, а не гледай харесва ли ти посланика или ка ти се поднася посланието според теб.
Защото според посланика то ти се поднася по най-добрия възможен в момента начин. :)
Една перефраза на твой израз:
Там, както вече казах, става въпрос само и изцяло за вина за „неправилно” взети решения (в кавички е, и така ще бъде, защото ако може някой да дойде и да ги вземе по-правилно, нека заповяда).
Ако някой друг може да поднесе информацията по-добре, да заповяда. :lol:
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Не съм се чувствала отблъсната от посланията ти никога, нито преди, нито сега, дори винаги с нетърпение съм чакала да напишеш нещо (даже тесах това нетърпение). Казах го за да не изглежда, че претендирам, че съм различна от останалите хора, които влизат тук, но рядко или никога пишат или пък спират да пишат - искаше ми се да разберат, че ги разбирам и съм съпричастна. Точно за това става върос. Ако и ти правиш същото понякога (само понякога, сигурна съм, че си достатъчно зает за да подхождаш индивидуално), заради идеята, че колкото по-конфортно се чувстват хората тук в началото, толкова по-вероятно е да останат и да продължат, това ще бъде само от полза за всички, защото тази полза няма какво да я обсъждаме – тя е безспорна.

И съм усмихната, и предните дни, и днес и сега и утре :) . И пак си чакам да напишеш нещо, макар че продължавам да тесам това, но то е резистентно към ТЕС :) .
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

И остави ме мене - аз не съм подходящ пример. Аз тръгнах и прекарах ужасно много време тук с идеята, че "Щом Иван казва, значи е така". Но тук влизат хора, предварително надживяли идеята за кумирите, а същевременно раними и правят усилие да останат. Не от всички тях става герой от филма "Как се каляваше стоманата", поне не веднага.
ivangp
Site Admin
Мнения: 4576
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Ние всички имаме общи проблеми и преминаваме през горе-долу същите терзания, спънки и грешки преди да достигнем до собствената си истина. Пишейки на теб аз съм сигурен, че говоря на много други, които влизат и само четат (поне засега). Те намират сходни неща в твоите постове, както ти намираш сходни в постовете на другите. Всички сме свързани и всички сме ЕДНО. Далеч съм от мисълта да помогна на всички. И да искам не мога, а и отдавна спрях да искам. Който понася моя стил ще остане, другите ще си тръгнат. Моя стил е това което ме прави уникален. Иначе пътища много и всички водят към "Рим". Всеки, ако търси достатъчно упорито, ще си намери своя път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

При мене днес е страшна касапница. Който има фобия към паяци да не чете.

Големия паяк тази сутрин имаше само 4 крака. Два от тях са по-къси (човека, когото напуснах и родителите ми) – с тях ще се занимавам по-късно. Към човека, когото науснах ще приложа съвета на Иван, т.е. "не може да нараниш някого, ако той сам не допусне да го нараниш". Родителите ми – там ще се справя, при тях и без това поражения не се наблюдават, даже напротив. Откъснах тези два крака и съм им отделила по една точка, достатъчно, просто да присъстват за да не се разваля общата картина.

Двата големи крака (детето и съпруга ми) все още са си на паяка. За тях са всички останали точки, но мисля че там ще се наложи хирургическа намеса – опитах с дърпане но не става, защото болния ми мозък сигурно даже и в делта продължава да смята (за сега!), че „ако се погрижа за единя крак ще нараня другия и обратно” и някакси те си остават взаимно свързани. Тук решението, каква тактика да предприема се отлага. И без това тактиката на Иван не може да се приложи към малко дете. Разсъждавам върху други възможности.

Колкото до съпруга ми – с това ще се занимая сега. Преди обаче да реша как ще работя по вината за всичко, което болния ми мозък е причинил на този човек, реших да пратя „щетите” да се сеят известно време в първата формулировка за съвършенството. Най-вероятно по същия път ще минат и щетите върху сина ми. Стана сложна система от сита, но пък иначе ще трябва да чакам парчетата да се смалят достатъчно за да минат през ситните дупчици на ситото, което ще отнеме цял век.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

След като приключих с по-горния си отвратителен пост, който сега и аз не знам как съм успяла да сътворя, ме заболя глава. Винаги става така, когато кажа, че нещо не се е случвало (отдавна или изобщо ...) и то се случва, още от малка, като кажех нещо такова и хората, които ме познават „чукаха на дърво”. Това с „чукането на дърво” е интересна тема всъщност, но сега исках да кажа нещо друго.

Та като ме заболя главата първо си помислих, че не съм тесала от доста време. Изобщо от поне една седмица е така – тесам най-много по 3-4 пъти на ден. Или постоянно съм заета и забравям, или започна ли и телефона ми звъни, или ... не знам, тесам повече когато съм в офиса, но това вероятно е от гузна съвест, защото там пък тесовете не са истински. Докато пък вода пия постоянно, с намерението след това да тесам, де. Не вземайте пример от мен, защото и вас ще започнат да ви привикват в алфа чрез главоболие :) .

Започнах и още в самото начало стана ясно, че тази със вземането на поредното съвършено решение за взаимноизгодно разделяне на туловището на паяка (и то в бета) няма да стане (новините се научават бързо). Дори, тъй като явно не разбирам от дума, трябваше да замъкна туловището във формулировката за съвършенството, и изглежда ще стои там докато разбера най-накрая, че решения, устройващи всички няма. Какво точно ще се случва всъщност за сега не знам, защото пак не съм тесала. Във формулировката за вината обаче стана лекичко. Добавих там няколко неща след изнасянето на туловището.

Та всъщност това, заради което седнах да пиша е, че осъзнах, колко добре е това, че ми изникнаха тези отвратителни образи, защото ако трябваше да „късам на парчета реалността” (за мен това все още е реалност), щях да се чувствам ужасно ...
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Искам да кажа нещо на хората, които все още четат тук (не на Иван и daromi – те това си го знаят). Осъзнавам напълно, че това, което пиша стана прекалено детайлно и отегчително за вас, които си имате свой проблеми. Осъзнавам, че прекалявам (макар че Иван би казал, че това дали се отегчавате или не не е мой проблем, защото аз не ви принуждавам да четете, а daromi би се усмихнала, защото до болка знае за какво става въпрос).

Защо продължавам да го правя след като го осъзнавам? Защото всеки, който теса в алфа знае, че да го направиш 10 пъти на ден (живо тесане) би било убийство, аз дори никога не съм го правила 10 пъти, но знам. Затова „тесам” и тук (Иван сигурно ще ме убие за поставянето на тази дума в кавички - до къде я докарах :) ).

Как стигнах до тук да пиша това? По време на едно живо тесане на вината тази сутрин усетих с всичките си сетива как поставих на една от освободилите се точки вината, че ви отегчавам (да, и аз си мислех, че вече съм над тези неща Иване, но за съжаление това е процес и на всяко нещо трябва да си му дойде времето).

Хубавото нещо от цялата тази работа е, че по този начин от алфа по-простичко и образно обясниха (за мен и за daromi) защо няма финал – защото няма вакуум в пространството, всичко което се освободи се запълва (daromi, това с вакуума, "до намиране на неопровержими доказателства, си остава само теория, макар и научна", нали знаеш :) ). Та разбрах, че разликата (промяната) идва само от това с какво запълваме свободните пространства. Не че не ти вярвах и преди, Иване .... :) .
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Днес явно ми е ден за извинения. Искам да се извиня на Иван - той знае за какво.

ИЗВИНЯВАЙ ИВАНЕ!
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

А това, което ще ми напишеш го знам, знаех го, но не го чувствам още. Когато започна да го чувствам ти пръв ще разбереш. За сега чувствам само, че трябва да се оставя на вълните. Let it be ... Това снощи не беше случайно (не само за мен). Даде ни възможност да наблюдаваме механизма в целия му блясък. Всичко е така навързано, че чак се плаша ..., или възхищавам ..., не знам. Let it be!
ivangp
Site Admin
Мнения: 4576
Регистриран на: 01 Яну 1970 02:00

Мнение от ivangp »

Извинена си, макар че не знам за какво се извиняваш и на мен и на останалите форумци! Явно си в извинително настроение от 2-3 дни. :)
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Стана традиция да се занимавам с паяците следобед.

За сега знам, че разделяне на паяка няма да има, макар че аз криво-ляво разбирам от хирургия :) (с това се занимаваше бившия ми съпруг, а човек все научава по нещо с времето). Само че тук се оказва, че това е най-лошото, което може да се предприеме. Това нещо (туловището с двата крака, което дори не се побира в ситото) трябва да остане цяло, защото връзката между сина ми и съпруга ми е единственото нещо, което може да запази мен цяла (добре, че се сещат да се грижат за мен, защото ако го оставят в моите ръце ...). Тази възка дори трябва да се развива, не знам за сега доколко – може би докато паяка мине през ситото или пък докато синът ми порастне достатъчно, че да няма необходимост от нея ... Знам само, че до второ нареждане :) паяка остава във формулировката за съвършенството, за да не кривна отново към някое съвършено решение.

Във формулировката за вината се освободи доста място, както се и усети, защото аз днес побързах да си потърся нови неща, за които да се почувствам виновна, а после и да се извиня. Само че тези, за които се извиних, вече не са в ситото, защото макар и Иван да пропусна да ми се скара за извиненията, от алфа попитаха до кога смятам да я карам така и ги отстраних. Така че сега имам доста свободни точки тук, на които се появиха много приятни кратки филмчета от серията „Чувствам се страхотно” – повечето са мотиви от предишни визуализации.

Относно жлезата, казам им по време на „от 1 до 5”, че вече е излекувана, никой не сори с мен за сега ... и по-добре, защото и на мен не ми се спори.
daromi

Мнение от daromi »

За детето, ако може да си кажа мнението - връзката между баща и син трябва да я има. Това е полезно и за двамата, най-вече за детето. Но защо поставяш твоята цялостност в зависимост от развитието на техните отношения?
Последно промяна от daromi на 06 Сеп 2009 12:29, променено общо 1 път.
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Здравей daromi :) ! Пропуснах в твойта тема да ти кажа колко се радвам, че си започнала.

Точно около твоя въпрос се въртяха нещата снощи и при мен.
Никога не бих оспорила необходимостта от връзката между сина ми и съпруга ми, дори точно обратното, но се опитвах да разкъсам всичко на колкото се може по-малки парчета, защото иначе е тудно за пресяване. Ще ти разкажа малко:

След раздялата, колкото болезнена и да беше, аз запазих чудесни взаимоотношения с бивсшия си съпруг (става, ако по време на брака не имало съществени различия и лоши спомени) и така е и до днес. Това се предаде и въху детето, т.е. раздяла в истинския смисъл на думата между тях двамата не е имало. Затова крака символизиращ бивсшия ми съпруг се откъсна толкова лесно – там нещата са горе-долу съвършени :) . След това обаче, понеже в моята „съвършена глава” всичко трябва да е съвсем „съвършено”, съсредоточих веднага всички ресурси в това да изградя „съвършена” връзка между детето и настоящия ми съпруг, което като си помислиш, в контекста на всичко написано от мен до тук, си е най-логичната стъпка и няма какво да я обсъждаме. Сега след толкова тес преценявам, опитвам се ...., по-трезво ..., че връзката, която се получи между тях съвсем не е лоша всъщност, но ... преди ми идваше да убия себе си заради всяко, дори най-малко несъвършенство. А несъвършенства винаги има, защото е трудно да имаш двама бащи – вероятно този проблем не съществува, когато детето не поддържа връзка с физиологичния си баща, но пък тогава има други проблеми, много по-страшни.

Както би казал Иван, и в двата случая проблемите са главно в главите на майките, но докато са там :) , паяка няма да се дели и ще стои във формуливорката за съвършенството, докато не престана да се опитвам да определям кой с кого, как и колко трябва да бъде бизък и да се убивам (а да убивам и другите) за това, че съвършените ми планове не се сбъдват. Когато наистина се откажа от това (в алфа, делта и навсякъде :) ) ще мога да разкъсам частите, да ги върна поотделно във формулировката за вината, да видя какво съм причинила на тези хора поотделно (не се карай, Иване, знам, че нищо не може да съм причинила аз, макар че понякога наистина се чувствам като лоша вещица :) ), да го пресея и ситото ще остане празно, нищо, че няма финал :) .

А няма финал, защото до тогава ситото ще се е напълнило с други неща, но ще са по-дребни и по-неболезнени (как точно става това видяхме вчера, когато формулировката ми за вината временно се „поизпразни”). Затова стигнах до извода, че може би е добре, когато формулировката започне да се „поизпразва”, веднага да започна да я запълвам с положителни визуализации, за да не се създава вакуум, който да довлича неща, които не искам да сея точно сега (защото аз след това предизвикателство ще си почина за известно време, а след това ще видим :) ).
Аватар
nia
Майстор
Мнения: 717
Регистриран на: 18 Юни 2009 14:37

Мнение от nia »

Разбрах …., не този път думата е почувствах много важни неща днес (които в общи линии на теория знаех, но на теория не ми вършеха работа) след като навързах цялата картина (daromi, според мен извода, най-големия, с който мога да ти бъда от полза е, че едно е да разбереш, защото ти четеш много и си разбрала доста неща, а съвсем друго е да почувстваш, да ти стане убеждение, начин на живот – това е, което се постига с ТЕС, и то съвсем безболезнено).

1.Почувствах че това, че цял живот съм се обвинявала, че съм различна доведе до там да се притеснявам, страхувам и обвинявам за това, че след развода заради мен и детето ми ще бъде различно, което е най-глупавата вина, която човек може да си вмени, защото точно различието прави това дете толкова прекрасно и уникално, то му дава всичките възможности, които има (само от него зависи да ги използва), и още около хиляда такива неща ......., но най-важното е, че то го направи, както бях казала в един много отдавнашен пост
„ ... страшно устойчив и неподатлив на тъга, вина и т.н., непокорен и много уверен в себе си, някакси силен и изглежда супер щастлив.”
2.Почувствах, че трябва да обърна погледа си към „крехкото човече”, за което винаги съм приемала, че се чувства добре, защото то няма причина да бъде различно, значи няма причина да страда. Не съм разбрала още какво точно бих могла да направя там (не става въпрос за неща като облекчаване на процеса на излизане от какавидата, Иване :) ), но знам, че неслучайно изпитах такава необходимост да помогна на daromi – за мен те са доста еднакви, както казах вече. Всъщност какво да направя пише в същия този отдавнашен пост
„ .....следният начин на възпитание - ти можеш, всичко зависи от теб. В твоя живот ти решаваш какво искаш и можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш, важното е да осъзнаеш, че можеш, че няма от какво да се страхуваш и че твоите мисли формират твоята реалност.
Ти си достатъчно добър, харесван и обичан заради това което си, за уникалността и неповторимостта си. Тези които успяват в живота са не красивите, умните , талантливите, надарените и богатите, а хората със собствено мнение, които имат упоритостта да следват целите си и отстояват убежденията си въпреки привидната съпротивата на масите, клишетата и обстоятелствата.”
3.Почувствах, че трябва да приема и ежесекундно да се наслаждавам на огромната обич и възхищение, които ежесекундно съпруга ми ми предлага, а аз вече 100 години отлагам вземането и за момента, в който всичко ще бъде „съвършено” и едва тогава ще ми се полага да се радвам на нея.

4.Почувствах, че трябва да благодаря на Иван за всичко, до което ми даде възможност да се докосна и разбера, а не да му се извинявам (не че не го критикувах безпричинно, а после самата аз направих точно това, за което го критикувах, но ... аз възприемам това като урок, Иване, а ти като учител разбираш за какво става въпрос :) ). БЛАГОДАРЯ ТИ.
daromi

Мнение от daromi »

Здравей, ния!
колко се радвам, че си започнала
И аз се радвам, че съм започнала! :lol: :lol: :lol:
Последно промяна от daromi на 06 Сеп 2009 12:29, променено общо 1 път.
Публикувай отговор